Китай вече не расте. Даже старее.

За Китай това си новина: раждаемостта в страната спада за втора поредна година. През 2018 са се родили общо 15,2 милиона китайчета - с 2 милиона по-малко отколкото през 2017-а. От 1960-те години насам това е и най-ниският брой новородени за 1 година в Китай.

През последните пет години броят на трудоспособното население на възраст между 16 и 59 години е намалял с 20 милиона души. При тези темпове броят на трудоспособните китайци ще спадне от 925 милиона души през 2011 г. на 700 милиона души през 2050 година. Тогава всеки трети китаец ще бъде пенсионер. Средната продължителност на живота в страната е цели 77 години, а доходът на глава от населението е съизмерим с този на една България.

Това е огромно предизвикателство за страната: все по-малко работещи ще се падат на все повече възрастни хора на пенсии. 

Бейби бумът не идва

Обрат трудно може да настъпи. Още през 2016 година Пекин се опита да насърчи раждаемостта като разхлаби политиката на едното дете, с която реформаторът Дън Сяо Пин искаше да ограничи ръста на населението през 1980-те години. Китай отдавна е постигнал целта си да се превърне в благоденстващо общество, а на китайските семейства отново им е разрешено да имат по две деца. Въпреки това очакваният бейби бум все още не се е състоял: от януари до ноември 2018 година в най-многолюдната китайска провинция Шандун са се родили 81 хиляди деца - 21% по-малко в сравнение с 2017 година. 

Това обаче не се дължи на факта, че "китайското население изглежда е загубило вяра в бъдещето", както писа наскоро един германски вестник, а по-скоро се обяснява с това, че кариерата играе все по-важна роля за младите китайци. Родителите предпочитат да работят и да правят кариера, а бабите и дядовците не са склонни да се грижат за повече от едно внуче. Освен това отглеждането на дете става все по-скъпо удоволствие: растат цените на жилищата и разходите за здравно осигуряване и образование. Затова и много китайски семейства продължават по инерция да раждат само по едно дете - самите те са свикнали с това положение, тъй като са били единствено дете в семейството.

Има и още нещо: тъй като в Китай няма достатъчно старчески домове, нуждаещите се от грижи възрастни хора често остават да живеят при децата си. Освен това политиката на едното дете наруши баланса между двата пола: делът на жените в детеродна възраст намалява постоянно. Към всичко това се прибавя и масовото преселение към големите градове, където няма толкова място и време за отглеждане на деца. Вследствие на това в някои китайски провинции раждаемостта е спаднала с една трета.

По пътя на индустриалните държави

Все още Китай е най-многолюдната страна в света с население от над 1,4 милиарда души, следвана плътно от Индия с 1,34 милиарда. Което обаче скоро ще се промени: през 2029 година китайското население ще достигне своя пик от 1,49 милиарда жители, след което то ще започне да се свива неудържимо. Подобно развитие преживяха почти всички индустриални държави, и най-вече съседните Южна Корея и Япония.

Китай може да преодолее демографския срив с повече миграция, както сториха САЩ, Германия и Австралия. Китай все още е относително хомогенна държава, но постепенно започва да се отваря към света. "Новият път на коприната" може да допринесе за това - така например днес в Китай живеят и работят повече чужденци, откогато и да е било, вкл. и много хора от Африка. Но все още не можем да определим Китай като класическа имигрантска страна: немислимо е чужденците от западна Европа или Африка да получат китайско гражданство.

Единствената възможност за овладяване на демографския срив е китайското правителство да създаде повече стимули за това семейството да не пречи на професията. То може да се поучи от опита на развитите индустриални държави, например по отношение на плаващото работно време, платения отпуск по майчинство, детските надбавки или данъчните облекчения за родители.

Грижата за възрастните - следващото голямо предизвикателство

Подобряването на грижите за възрастните хора също може да бъде облекчение. В речта си пред партийния конгрес Си Цзинпин настоя за систематично разширяване на този вид социални услуги. За целта обаче Китай има нужда от по-добри осигуровки. Китайската комисия за реформи и развитие препоръчва пазарът на услугите в сектора на грижите за възрастните и болните хора да бъде отворен за повече частни китайски, но също така и за чуждестранни компании. Обмисля се въвеждането да допълнителни финансови стимули за някои професии, напр. за болногледачи. В големите китайски градове вече е изградена мрежа от хосписи, финансирани от държавата. Често обаче техните услуги се свеждат само до амбулаторни прегледи, мерене на кръвното налягане или на температурата.

Същевременно китайското правителство насърчава развитието на роботи-болногледачи. Докато те навлязат в практиката обаче ще мине още много време. Всъщност, роботите могат да станат ключ за решаването на проблема. Защото чрез автоматизацията на фабриките ще намалее необходимостта от работна ръка. В този смисъл не е толкова лошо, че раждаемостта спада, а делът на трудоспособното население - намалява. Това не е задължително да доведе до спад на икономическия ръст. Китайските фабрики на бъдещето ще бъдат в състояние да генерират повече ръст с по-малко персонал.