Китай и неговите пари: страхът е неоправдан

Преди точно шест години китайският държавен и партиен ръководител Си Цзинпин обяви инициативата "Един пояс, един път", придобила гражданственост под името "Нов път на коприната". Тя си поставя за цел да свърже икономиката на Китай по-тясно със страните от Централна Азия, Европа и Африка. Оттогава насам за инвестиционния проект, възлизащ на 1000 милиарда долара, се изписа много, като в повечето случаи преобладаваше загрижеността: страните-участнички щели да задлъжнеят, да станат зависими от Китай, да изгубят суверенитета си. В Европа китайските пари разрушавали европейското сътрудничество, а в Африка се връщал неоколониализмът.

Китайските инвестиции са полезни

Две нови западни проучвания показват обаче една доста по-диференцирана картина: според едното, в което участват и разследващи журналисти от берлинския "Тагесшпигел", до момента няма доказателства за това, че „Пътят на коприната" създава икономическа вреда или екстремни зависимости  от Китай. Точно обратното: инвестициите засега оказвали само положително въздействие над местната икономика и трудовия пазар. Много фирми, които частично или изцяло са били поети от китайски инвеститори, днес са в по-добро състояние от преди.

Рюдигер Луц, представител на Германския синдикат на работещите в металургията, отбелязва: „в повечето случаи инвеститорите се придържат към законите и тарифните договори". А Франк Щилер, чиято фирма е поета от китайски инвеститори, казва: "Днес инвестираме два пъти повече, отколкото преди години, когато имахме англосаксонски инвеститори". Китай е заинтересован от това да има стабилност в държавите, участващи в проекта - ако са задлъжнели, биха застрашили и целия проект. До момента Китай е реализирал над 3000инвестиционни проекта - от  петролопровода в Мианмар до жп-линията в Кения.

Западът все още дава повече пари

Проучване на германската фондация "Бертелсман" стига до изненадващия резултат, че в много държави от "Пътя на коприната" се вливат повече пари от Запада, отколкото от Китай. Учените са сравнили китайските финансови потоци с тези от Европейските фондове за развитие, от Световната банка, както и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, предназначени за общо 25 страни. Между 2013 и 2017 тези държави са получили 290 милиарда долара от западни източници, докато от Китай са дошли 285 милиарда. Твърдението, че Китай се опитва да измести Запада, не може да бъде доказано с факти. В изследвания период Китай е бил най-важен партньор само за пет от държавите.

Все пак, и това никак не е маловажно, Китай много по-умело от Запада извлича политически капитал от инвестициите, които прави. Това се дължи на факта, че западните държави често имат големи проблеми да се координират помежду си. Китай полага и специални усилия да популяризира новия "Път на коприната" като цялостен проект - чрез големи международни конференции, за които в Пекин идват по 40 държавни ръководители.

Има и още един предразсъдък, който е неоснователен: не Китай се опитва да разцепи Европа - това са преди всичко правителствата на онези държави, които се възползват от новия "Път на коприната", за да се освободят от „опеката" на Брюксел.

Правителството в Унгария, например, много гръмко обича да рекламира връзките си с Китай, а медиите услужливо го повтарят, макар езикът на цифрите да е съвсем категоричен: между 2013 и 2017 Унгария е получила над 12 милиарда долара от Запада, а от Китай - по-малко от един милиард. Само от ЕС са получени пари, които представляват 5,6 процента от унгарския държавен бюджет.

И двете изследвания стигат до извода, че Китай използва своите инвестиции като средство, чрез което да се утвърди като световна сила, да разпространи юана като платежно средство, да въведе китайските бизнес-практики и да наложи своите технологични стандарти. Но така правят и другите държави. Независимо дали става дума за Китай, Европа или САЩ: който влага пари, печели и влияние. А ценностите на Запада се различават от тези на Китай. За Китай, например, стабилността е много по-важна от демокрацията.

Защо китайските инвестиции пораждат подозрителност

Най-големият проблем на новия "Път на коприната" е неговата непрозрачност. Често е неясно при какви условия се отпускат кредитите. Китай взима решенията според случая и според държавата и смята, че двустранните договори, които сключва с държави от ЕС, засягат само двете страни по договора, но не и Общността. Цялата тази тайнственост обаче поражда у западните държави и фирми голяма подозрителност.

Докато Китай отпуска кредити главно, за да умножава вложените пари, западните държави гледат на това средство предимно като на инструмент за развитие, заключава фондация "Бертелсман". Което означава: Китай инвестира, за да печели пари, докато Западът помага. Фактът, че светът говори предимно за китайските пари, а не толкова за европейските, се дължи на факта, че Западът не е едно хомогенно цяло, а множество държави с различни политики.

Нерядко Западът говори за новия „Път на коприната" като за проект, който застрашава света. Но от гледна точка на страните, които получават китайски кредити, нещата изглеждат доста по-различно. За тях новият „Път на коприната" носи надеждата, че ще успеят да догонят най-развитите и заможни региони в света.