Китайската военна аритметика

Цифрите звучат стряскащо: разходите за отбрана през 2014 година се увеличават с 12 процента и ще надхвърлят 131 милиарда долара, обяви китайският премиер Ли Къцян пред делегатите на Националния народен конгрес. Западни наблюдатели окачествиха това изявление като обявяване на война на Япония, с която Китай е в териториален спор за островна група в Източнокитайско море.

Преди известно време Япония също обяви, че ще увеличи значително военните си разходи. Страната планира да закупи нови подводници и самолети по технологията "Стелт", невидими за вражеските радари.

Само дрънкане на оръжие?

Започва ли нова надпревара във въоръжаването между двете големи сили в Югоизточна Азия? Подготвя ли се Китай за въоръжен сблъсък?

По-скоро не. Китайците нямат интерес от започването на конфликт с непредвидим изход, който може да застраши стопанския растеж на страната. Само през миналата година Китай е продал на Япония стоки за 148 милиарда долара и е внесъл такива за почти 200 милиарда. Затова Китай предпочита да увеличава своята мощ чрез средствата на търговията, а не на войната. Не, Пекин няма никакъв интерес да води война.

Това обаче не попречи на премиера Ли Къцян да отправи вербални нападки срещу Япония - той увери, че Китай няма да допусне промяна на статуквото от края на Втората световна война. По време на войната Япония окупира обширни китайски територии, но излезе като губещ от войната. Подобни гръмки изявления от трибуната на Националния народен конгрес са по-скоро за вътрешна употреба. Когато Пекин говори по този начин на Япония, това е като балсам за душата на китайските националисти. Ли Къцян знае, че ако им даде това, което искат да чуят, може да ги спечели за други проекти. Като например за така важните икономически реформи.

Бегъл поглед върху дългосрочните военни разходи на Китай показва, че не точно страхът от конфликт със съседа от Изток е причината за въоръжаването. Дванайсетте процента, с които Пекин увеличава разходите си за отбрана през тази година, на пръв поглед изглеждат внушителна цифра. Но в същото време през периода 2001 - 2013 година Китай е увеличил военните си разходи с над 200 процента. И за това си има причина: освен социалната система, инфраструктуратаи финансите, Китай модернизира също и армията си. Този процес тепърва започва, показват абсолютните цифри: докато Китай влага по 100 милиарда долара годишно за отбрана, то за същата цел САЩ харчат 6 пъти повече.

За какво му е на Китай да се въоръжава?

Китай се стреми да затвърди позициите си на световна сила. С поръчаните нови самолетоносачи например Пекин иска да обезпечи доставките си на суровини. За разлика от САЩ, които имат и собствено производство, Китай разчита основно на внос на суровини от Близкия изток и Африка.

Всъщност Пекин се поучи от грешките на американците. Китайските управници може и да не са непременно пацифисти, но видяха със собствените си очи, че не са особено големи ползите от американските военни авантюри в Ирак и Афганистан. Ако американците бяха вложили по-малко ресурси в тези военни сблъсъци, а се бяха концентрирали върху икономическото си възстановяване, сега нямаше да имат този огромен дълг, а Китай нямаше да бъде техният най-голям кредитор.

Затова Пекин няма да рискува финансовата си независимост заради война със съюзници на една световна сила, чиито най-голям кредитор е той самият. Те могат да бъдат наказани и с по-прости средства, ако се стигне дотам.