Предназначението на книгите

След успеха на инициативата “Подари книга за Коледа” би било преувеличено да подхванем същата песен и на великденски глас. Пък и нагласата за празника на Възкресението е различна, обвързан от една страна със страданието и мисълта за него през Страстната седмица и със запролетяването, с разбуждането на живителните природни сили – от друга. Сезонът, избухващ в зеленина и цъфтеж, предполага превес на хедонистичните настроения, несъмнено по-осезаеми в живота, отколкото в литературата.

Въпреки това именно по Великден книгите присъстват със собственото си незаменимо озарение и най-интересното е, че присъствието им разгръща свои собствени сюжети и истории - от хепънингови до абсурдни, от вдъхновяващи до нелепи. Най-нелепата без съмнение е „кражбата“, разкрита от проф. Боряна Христова, директор на Националната библиотека. Споделяла неведнъж публично за голямото си пристрастие към криминални четива, тя сякаш е възнаградена с ролята си на успешен детектив: открива мистификацията с непознато авторско име върху популярната книга на проф. Божидар Димитров „12 мита в българската история“ и бързо успява да разплете загадката, по която смайващо обяснение дава и присвоителят на чуждата книга - футболистът Иванджиков, по съвместителство и студент: „Нещата просто станаха случайно. Трябваше да представя моя книга в университета, за да завърша курса си по книгоиздаване. Така от библиотеката си избрах книгата „12 мита в българската история.”

Да се смееш ли, да плачеш ли?

Случаят, разнесен от медиите във весело-скандални нюанси, всъщност ни подсказва поне три неща: че плагиатството в България, дори и в най-безцеремонния му вид, не се брои за нещо сериозно, камо ли за престъпление; че нивото и на студенти, и на преподаватели масово се е сринало предвид безброя от мними, но легитимни университети; че на писането на книги се гледа като на „лека кавалерия“ и всеки може да си разиграва коня из полето на словесността както му дойде. То Брендо ли не хвана перото, то 14-годишни ли не се самопровъзгласиха за писатели?! Но нека не разискваме тъкмо в осветения с възвисена вяра великденски празник въпроса за ширещата се графомания, за липсата на прегледност в литературното настояще и липсата на критерии що е висока и що е масова литература и кои книги към коя ценностна територия се съотнасят.

Общото между книгите и Великден

Съвсем на друго място ни отпраща кампанията „Книги за смет“, която ще се проведе за трети пореден път от края на април до средата на май: безплатна книга ще получи всеки, който предаде килограм пластмасови отпадъци. Различни „провокации“, насърчаващи четенето и общуването с книгите, ще обхванат множество градове в страната – Сопот, Сливен, Бургас. В София очакваме да се осъществят амбициозните намерения на създадения в НДК Национален център за книгата.

Вероятно ще се запитате какво общо имат книгите с Великден? Струва ми се, че празничните дни на Възкресението в България винаги се явяват като предверие към книжовния месец май, сливат се в общо време и пространство, възхваляващо духа. А и хубавите книги, разказвайки живота през страданието, също ни преизпълват с вяра, кураж, утеха и просветление. Сега чета една такава книга - „Бежанци“ на Весела Ляхова и празникът ми се удвоява.