Когато Америка задраска робството

"Преди 87 години нашите деди основаха на този континент една нова нация, зачената под знака на свободата и ръководена от принципа, че всички хора са равни". 16-ият президент на САЩ Ейбрахам Линкълн произнася тези думи през 1863 година, в разгара на американската гражданска война. Линкълн държи легендарната си реч при освещаването на военно гробище в Гетисбърг. Четири месеца по-рано на това място се стига до една от най-големите битки във войната между Севера и Юга.

"Змията на робството"

Американската гражданска война избухва "някакси в спора за робството", по думите на самия Линкълн. Докато по-развитите северни щати премахват робството и се обявяват за единство на нацията, Югът иска да запази правото си да държи роби. "Когато са писали Конституцията, змията на робството е лежала спяща под масата", ще напише по-късно американският автор Джон Джей Чапман.

След като през ноември 1860 година Ейбрахам Линкълн, отявлен противник на робството, е избран за президент, 11 южни щати се отцепват. Сред тях са Алабама, Мисисипи, Тексас и Флорида. Те обявяват Джеферсън Дейвис за президент на тяхната Конфедерация и потвърждават правото си да държат роби. На 12 април 1861 година части на Юга нападат федералния контингент във Форт Съмтър, Южна Каролина, което поставя началото на гражданската война. Следват множество сражения с огромни човешки загуби и за двете страни. На 1 януари 1863 година президентът Линкълн обявява робите в южните американски щати за свободни хора, но сраженията не спират, включително след победата на Севера в битката край Гетисбърг.

Това е най-кръвопролитната война в човешката история, а големият брой жертви се дължи на обстоятелството, че тя е първата, която се води с модерна техника, казва германският експерт за Северна Америка Екехарт Крипендорф: "В тази война за първи път се използват автоматични оръжия, подводници и бронирани бойни кораби, а войниците за първи път се укриват в полеви окопи. Американската гражданска война е премиерата на този нов начин за водене на война", посочва експертът.

Колкото по-дълго продължава конфликтът, толкова по-ожесточени стават сраженията. Главнокомандващият войските на Севера генерал Уилям Т. Шърман е привърженик на т.нар. "тактика на опожарените земи". През лятото на 1864 година той отправя следното послание: "Ние се бием не само срещу една вражеска армия, но и срещу един вражески народ. И затова стари и млади, бедни и богати трябва да усетят твърдия юмрук на войната точно толкова силно, колкото и тяхната армия".

При своя поход през южните щати войските на Севера унищожават всичко по пътя си: избиват хора и добитък, опожаряват ферми и разрушават градове като Атланта и Чарлстън. И така до поражението на Юга, чиито войски се предават след битката при Ричмънд на 9 април 1865 година.

Краят на войната. И на Линкълн.

"Войната свърши! Бунтовниците отново са наши сънародници!", обявява генералът от армията на Севера Юлисис Грант след капитулацията на Юга. Само пет дни по-късно обаче привърженик на Юга прострелва президента Линкълн от упор в главата.

В тази гражданска война, избухнала "някакси в спора за робството", загиват 600 хиляди американски войници - много повече, отколкото във Втората световна война - както и огромен брой цивилни граждани. Но тя убива и робството - то е окончателно забранено по силата на поправка в Конституцията. Но както показва историята, тази юридическа стъпка се оказва недостатъчна - расовите различия и социалната дискриминация в САЩ и до днес не са изцяло премахнати.