Когато България се сбогува с Варшавския договор

Един от тях е Димитър Луджев - вицепремиер и министър на отбраната в правителството на Филип Димитров (1991-1992). За Дойче Веле той казва, че "разглобяването" на структурите на Варшавския договор в България е било изключително сложна задача: „Даже шифрите, които ползваха тогава българските дипломатически представителства, бяха съветски. Всички технически помагала, всички комуникации - във и извън страната - бяха под техен контрол: спътници, червени телефони, цялата система. И всичко това трябваше да бъде демонтирано”, спомня си Луджев.

Българското военно командване, състоящо се по онова време основно от просъветски кадри, също е трябвало да бъде изцяло подменено. "Тогава с президента Желев поехме инициативата и сменихме цялото командване. Една от причините беше, че западните служби ни предоставяха информация за интензивните контакти между София и Москва - на генералните щабове и военните разузнавания", казва Луджев и добавя, че е съществувала сериозна опасност тогавашните комунистически управници и военните да се намесят. В тази връзка Луджев припомня, че чак до 1997 година БСП настоява България да не гледа към НАТО, а да си остане неутрална държава.

Вятърът на промяната

Първият по-ясен сигнал, че Варшавският договор ще бъде разпуснат, е излъчен на среща на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа (бившата ОССЕ) на 21 октомври 1990 година в Париж. Там съветският ръководител Михаил Горбачов обявява, че Москва е готова на подобна стъпка, но само ако в Европа възникне някаква нова структура за сигурност. Имало дори предложение за разпускане и на НАТО, но Маргарет Тачър категорично заявила, че това няма да стане, спомня си Луджев. „Още тогава се разбра, че новите източноевропейски демокрации ще бъдат интегрирани в НАТО”, добавя бившият вицепремиер.

През пролетта на 1991 година Вацлав Хавел предлага на българския президент Желю Желев да излязат със съвместна инициатива за разпускане на Варшавския договор. При това става дума за цялостното разпускане на Пакта, а не само на военните му структури, както предлагала Москва. След като декларацията им е подкрепена от другите източноевропейски държави, на съвещание в Будапеща страните от Варшавския договор взимат решение организацията да бъде разпусната до началото на юли 1991 година.

„Това беше период на трансформация на българската външна политика, период на смяна на приоритетите в сферата на сигурността, период, в който се раждаха прозападната ни ориентация и реформите в структурите, отговорни за правенето на тази нова политика”, казва за Дойче Веле Здравко Попов, външнополитически съветник на президента Желев от 1990 до 1992 година.

"Не бяхме подготвени"

За да се извърши всичко това, са необходими достатъчно компетентни и смели хора, които се отличават със стратегическо мислене и добре познават регионалните и глобални процеси. Но голяма част от тогавашната демократична опозиция се оказва неподготвена за тези институционални реформи. „Левите и десните сили се интересуваха единствено от овладяването на властта - политическа и икономическа. Затова когато през август 1990 депутатът Соломон Паси предложи на Великото народно събрание да гласува декларация за излизане на България от Варшавския договор и за заявяване на желание за членство в НАТО, всички депутати (с малки изключения) се разграничиха от неговия призив. Имаше дори хора, които го обявиха за луд”, спомня си Попов.

Осем месеца по-късно, отново по инициатива на Соломон Паси, е създаден Атлантическият клуб в България - първата атлантическа организация извън НАТО и единствената във Варшавския договор, работила открито за неговото разпускане. Българската инициатива изненадала дори американците, които тогава още не мислели за разширяване на НАТО. "Спомням си как от канадската Атлантическа асоциация ни бяха проучвали много подробно, за да се уверят, че не сме агенти на КГБ", разказва Паси в интервю за Дойче Веле.

Впоследствие разширяването на НАТО става на практика неизбежно, а през юни 1994 Маргарет Тачър казва на Соломон Паси, че България ще трябва да се нареди на опашката след Полша, тъй като Западът имал вина пред поляците, задето ги оставил на Хитлер. "Така и стана: влязохме в НАТО пет години след Полша", припомня Паси.

По думите му, войната в Косово и атенатите от 11 септември 2001 се превърнали в пробен камък за атлантическата солидарност на България. Веднага след атентатите в Ню Йорк и Вашингтон тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски изпратил писмо до президента Джордж Буш, в което го уверявал, че България се ангажира да действа като фактически член на НАТО и съюзник на САЩ в борбата срещу тероризма. На следващата година България получи официална покана за членство в НАТО. "Това кратко писъмце се превърна в настолна книга на нашата дипломация за дълги години напред", казва по този повод Соломон Паси.

Ликвидиране на остатъците

Въпросът за активите на Варшавския договор е решен през октомври 1991 - на среща в Москва между президентите Елцин и Желев. В рамките на тези разговори Елцин казал, че Русия няма никакви претенции към активите на Варшавския договор в България и се съгласил София да прави с тях каквото намери за добре. "Така и направихме - обявихме всичко за продажба, а с постъпленията беше покрита част от задълженията на Русия към България за около 60 милиона", посочва Димитър Луджев.

Именно тази договорка, както и предаването на документацията на ракетите СС-24, са двете най-важни стъпки към практическото ликвидиране на остатъците от Варшавския договор в България. Но до официалното приемане на страната в НАТО ще трябва да изминат още цели 13 години: България става член на Алианса на 2 април 2004 година. Оттогава българският флаг се развява пред главната квартира на НАТО в Белгия.