Когато държавата издига барикади

Късен следобед. Няколкостотин души потеглят от Парламента към сградата на Министерски съвет. Скандират „Оставка“, „Мафия“ и „Пацо в Дупница“. Последното вероятно е адресирано до министър-председателя Пламен Орешарски, който е роден там, но бил израснал другаде.

Хората обаче не стигат до Министерски съвет, защото на 500 метра от сградата ги посреща стена. Не, не тухлена стена, но все пак е стена. Стар, ръждясал и тъмнозелен автобус „Сетра“. Пред него - тъмносин бус „Фолксваген“. После няколко полицейски „Астри“. После пак бусове. Целият площад пред бившия царски дворец в София е преграден от превозни средства. Пиле може да прехвръкне, но човек не може да премине.

Плътно пред автомобилната преграда са застанали добре екипирани полицаи - с шлемове и наколенки, но без значки за идентификация. Протестиращите спират пред тях. Скандират, но не помръдват. В този момент се приближава противопожарен автомобил. С насочени водни оръдия и с включени фарове.

„Какво правите, защо вървите срещу нас“, изкрещява възрастна дама. „Защото Консултативният съвет по национална сигурност при президента все още не е приключил“, отговаря изненадващо любезно един от униформените.

Игра на котка и мишка

Тогава протестиращите се насочват в друга посока, блокират друго кръстовище и изненадват силите на реда. Свистят гуми, пищят аларми, полицейски коли спешно сменят посоката и се опитват да реагират на поредното хрумване на непокорните. София е блокирана.

Тази игра на котка и мишка е започнала няколко часа по-рано. Малко преди обяд протестиращите студенти са решили да обсадят сградата на Народното събрание. Това не е толкова лесно, откакто зоната за сигурност е разширена. Броят на униформените е значително по-голям от броя на протестиращите, а отцепената площ е в десетки пъти по-обширна от зоната за придвижване около Парламента.

Протестиращите правят опит да доближат Народното събрание от друга страна. Посрещат ги железни ограждения и плътен кордон. Полицаите и тук са повече от протестиращите. „Сега сте много, нали, а на комшийката й окрадоха мазето и тогава изобщо ви нямаше!“, казва жена на средна възраст, опитвайки се да поведе разговор с униформените. „Ние само изпълняваме заповеди, госпожо“, отговаря ѝ един от тях.

Шествието продължава надолу с намерението да завие към района на правителствените сгради. Но това няма как да стане. На кръстовището ги очаква стар „Чавдар“, паркиран напряко на булеварда. Върху него протестиращи студенти са изписали каквото им е хрумнало, а с големи розови букви пише „I ❤ Оставка“. Пред надписа тежко въоръжени полицаи се шегуват кой си е забравил розовото червило, но същевременно внимават никой да не преминава зад автобуса. Блокадата на МВР се оказва успешна, хората продължават в друга посока.

Следващото блокирано кръстовище е „Сточна гара“ - на повече от километър от сградата на Парламента. Какво правят протестиращите там ли? И те не знаят. Там ги отведоха силите на реда. В последните няколко дни центърът на София е все по-трудно проходим. И причината не са нито задръстванията, нито протестиращите, а силите на реда.

Ноу-хау-то на държавата

За първи път булеварди се блокират по този начин от самата държава. Досега протестиращи са опитвали да блокират улици с телата си, най-много с помощта на пейки или контейнери за боклук. Държавата обаче ги изпревари в ноу-хау-то - стари автобуси, паркирани напряко през улицата. Който иска, нека опита да премине.

Така живее градът, който протестира вече почти 160 дни. Недоволните граждани не издигат стени и барикади. Това, вместо тях, прави държавата. Защото е убедена, че „протестите сами по себе си не са риск за националната сигурност, но анализът показва, че те са генератор на заплахи и рискове“, както каза министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев.

Докато той споделя мислите си от студиото на най-голямата телевизия, протестите в центъра на София продължават. Не толкова масови и не толкова енергични, както преди месеци. Но за сметка на това в пъти по-охранявани и с чисто нови барикади по улиците. Издигнати не от протестиращите, а от властта. „Кой сега е окупаторът?“, пита един от студентите.