Когато китайците се прекланяха пред мангото
11 май 2016Към края на 1967 китайската Културна революция върви с пълна сила вече втора година. С благословията на Мао т.нар. червеногвардейци потапят страната в хаос. Но борбата за власт между различни фракции на военизираните студентски групи отвежда страната на ръба на гражданската война. "Великият предводител" решава да промени стратегията си: Мао отнема властта на червеногвардейците, а в нова опора на провежданата от него Културна революция се превръщат тъй наречените "идеологически работнически комитети", които са под ръководството на армията.
Как започва всичко
През лятото на 1968 година диктаторът изпраща 30 хиляди работници да щурмуват завзетия по онова време от червеногвардейците Пекински университет. Петима работници загиват, няколкостотин са ранени, но в крайна сметка те успяват да снемат блокадата на университета.
По една чиста случайност седмица след щурмуването на университета в Пекин пристига външният министър на Пакистан, който поднася на Мао подарък - сандък, пълен с екзотичния плод манго. Тогава на Мао му хрумва идеята да изпрати 40 броя от непознатия дотогава в Китай плод на работниците, щурмували университета в Пекин.
"Когато подаръкът пристига в университета, всички са в захлас", разказва Александра фон Пжиховски, кураторка в музея Рийтберг в Цюрих. "Така мангото се превръща в символ на обрата в китайската Културна революция, за която оттук нататък се смята, че е оглавявана от работниците", допълва кураторката.
Работниците, превзели университета, поделят подаръка от Мао и изпращат по едно манго в четирийсетте най-големи фабрики в Пекин. Личният лекар на Мао присъства на церемонията по посрещането на екзотичния плод в най-голямата текстилна фабрика в Пекин. В мемоарите си той описва как работниците били толкова възхитени от подаръка, че решили да го съхранят за идните поколения. За целта те използват течен парафин, а мангото се сдобива с ореола на свещена реликва, която трябва да бъде пазена и почитана.
След няколко дни обаче положеното върху олтар манго започва да гние. Революционният комитет на текстилната фабрика се събира на кризисно заседание, на което решава гниещият плод да бъде обелен и сварен, а всеки един от работниците във фабриката да изпие по една лъжица от "свещената" отвара. "Когато разказах всичко това на Мао, той избухна в смях. Но нямаше нищо против, че хората боготворят екзотичния плод", спомня си личният му лекар.
В други фабрики полагат дарените плодове във формалдехид или пък им правят гипсови отливки, от които след това произвеждат восъчни копия. А когато някой предлага един от плодовете да бъде изпратен на другарите в Шанхай, за целта набързо се организира чартърен полет. Постепенно култът към мангото обхваща цялата страна. Навсякъде се провеждат улични шествия с плодове манго, затворени в стъклени кутии. Работници в цялата страна се кланят пред олтари, върху които е положен екзотичният плод.
"Манго, о манго, тъй меко и ухаещо си ти!"
Скоро "свещеният" плод е буквално навсякъде: произвеждат се съдове с манго, покривки и завивки с манго, цигари с вкус на манго... Държавната пропаганда също се включва в масовата еуфория: печатният орган на Комунистическата партия "People's Daily" помества ода за мангото, в която се казва приблизително следното: "Да зърнеш златното манго е все едно да видиш Великия предводител Мао! Да застанеш пред златното манго е все едно да стоиш пред Великия предводител Мао. Манго, о манго, тъй меко и ухаещо си ти!".
На мангото е отредена дори централна роля в празничните тържества за националния празник на 1 октомври, разказва Александра фон Пжиховски: "Хората изработват огромни макети на манго, които участниците в празничните манифестации носят със себе си заедно с лозунга: "Трудещите се поемат ръководството на Културната революция!"."
След малко повече от година култът към мангото постепенно отшумява. Восъчните фигури под формата на манго започват да се използват по предназначение - като обикновени свещи, а самият плод вече не се смята за свещен. Когато няколко години по-късно Мао се разболява, неговата съпруга се опитва да съживи култа към мангото, като за целта поръчва да бъде заснет филм под името "Песента на мангото". Но Мао умира още преди филмът да е довършен. През седмицата, когато трябва да се състои премиерата му, съпругата на Мао е арестувана, а лентата - иззета. Това е краят на китайската Културна революция. И на култа към мангото на Мао.