Когато нацистите окупираха Гърция

Преди 74 години, на 12 октомври 1944 година Вермахтът се изтегля от Атина. От 1941 до 1944 година Гърция е окупирана от нацистите. Далеч не всички гърци осъждат военното присъствие на нацистка Германия. Мнозина сътрудничат на нацистите. Дълго време разследването на феномена колаборационизъм беше премълчавана тема в Гърция - също както и в много други европейски страни. Това отбелязва и професорът по нова европейска и балканска история Стратос Дорданас в разговор с ДВ. Той посочва също, че през последните години са публикувани значими научни трудове, допринесли за трезва оценка на събитията. 

Въпреки това се налага въпросът дали гръцкото общество междувременно е в състояние без емоции да оцени този неприятен аспект от историята, да го разбере и да си извади поуки.

Каква е ролята на гръцката съпротива срещу нацистите?

Стратос Дорданас: Гръцката народоосвободителна армия е най-значимата гръцка партизанска организация, която е пряко подчинена на комунистическата партия. В началото силите от тройната ос и преди всичко германските войски са изправени пред един от най-трудно решимите проблеми през Втората световна война - партизанската война. В тази връзка те са изправени и пред въпроса как да се отнасят към цивилното население в окупираните територии. Най-важната им цел е да бъде задушена съпротивата на вътрешния фронт, преди тя да достигне такива размери, че да се превърне в неконтролируема заплаха.

Как е била организирана съпротивата?

Стратос Дорданас: Партизаните използват селата като база за снабдяване с припаси, като пътища за отстъпление, като източници на информация и за вербуването на нови партизани. Окупационните войски се опитват да разкъсат тази връзка между партизаните и цивилното население по най-брутален начин. Разрастването на съпротивителния фронт превръща цялата страна в поле на военни операции през 1943 и 1944 година. Окупационите войски смятат всеки цивилен гражданин за потенциален враг и налагат принципа на колективната отговорност.

Колко силен е бил колаборационизмът?

Стратос Дорданас: Днес знаем със сигурност, че много гърци са сътрудничили на Вермахта и на СС по време на войната. Много гръцки мъже стават членове на батальоните за сигурност, водени от най-различни мотиви. За някои от тях това сътрудничество означава да грабнат оръжието, респективно да приемат националсоциалистическата идеология или да се впуснат в едно ново приключение. С това сътрудничество са свързани също поемането на държавни постове, шансът за разпределяне на военната плячка и еврейското имущество или пък надеждата за оцеляване в тежките условия на окупацията. За други колаборационизмът е единствената възможност да защитават семействата и селата си от набезите на гръцката народоосвободителна армия.

Общият знаменател на сътрудничеството с окупаторите е антикомунизмът. Той характеризира военните, идеолозите на националсоциализма, както и действията на техните привърженици. По това време антикомунизмът сред значителна част от гръцкото население бива подсилен от интензивната славянофобия и най-вече българофобия. Сред още по-голяма част от гърците се засилват патриотичните рефлекси срещу евентуалната заплаха от отделяне на Македония в полза на съюзената с Германия България.

Колко голям е бил броят на тези, които са подкрепяли германците?

Стратос Дорданас: Общо 20 000 души са били членове на различните въоръжени батальони.Те са и най-страховитият противник на гръцката народоосвободителна армия и са подчинени на най-висшия есесовски офицер в Гърция - генерал-лейтенант Валтер Шимана.

След края на войната и най-вече между 1945 и 1950 година всички членове на батальоните за сигурност и идеолозите на националсоциализма, които са останали живи, са изправени пред съда. Скоро обаче става ясно, че гръцката държава не възнамерява да ги наказва действително. Много от осъдените са помилвани с кралски укази или са амнистирани. Така в началото на 1950-а година те са освободени. И бившите поддръжници на нацисткия светоглед са интегрирани в антикомунистическата държава.

Дали това е типичен гръцки феномен?

Стратос Дорданас: Гърция не прави изключение по отношение на наказанията за колаборационистите от другите европейски държави. Въоръженото сътрудничество с германските окупационни сили е европейски феномен, който европейските общества много бързо изтриха от съзнанието си веднага след войната, защото искаха да следват своя демократичен и мирен път. Гърция се различава само по малкия брой действително осъдени. Като не бива да забравяме, че краят на окупацията беше последван от кървава гражданска война.