Когато поляците обикнаха германците
13 декември 2011Преди 30 години, на 13 декември 1981 г. военен съвет поема управлението на Полша и обявява извънредно положение. Военният преврат цели задушаването на "Солидарност".
Мария Ярмошчук добре помни Коледата на 1982 година. Тогава тя е на 15 години. Година преди това военните са завзели властта и са обявили извънредно положение; убити са най-малко 50 души, над 5 000 са интернирани. През лятото на 1982 г. е арестувана и майката на Мария. Бащата е в чужбина и трите дъщери са сами вкъщи. Най-голямата от тях е пълнолетна и само това ги спасява от изпращане в интернат. Децата нямат пукната пара. За коледни подаръци и дума не може да става. Магазините са празни.
"И Коледната трапеза беше празна. Единственото, което имахме, беше елхата. Беше безкрайно тъжно. И в този момент на вратата се позвъни и някой донесе един пакет. В него имаше портокали и орехи. През живота си не бях виждала толкова големи портокали. Никога няма да забравя уханието им. Цялата стая беше изпълнена с него", разказва Мария.
30 милиона пакети
Изпращачите на пакета са семейство Майер от Мюнхен. Те научават от църковната общност, че трите момичета живеят сами, без родители. И спонтанно решават да помогнат. Семейство Майер не е единственото. След въвеждането на извънредното положение германските граждани изпращат над 30 милиона пакети в Полша. Пакети с хранителни продукти, плодове, сапун, детски храни, превързочни материали.
Документален филм на берлинския режисьор Лев Хофман припомня за една от най-големите дарителски акции от Западна Германия. "Впечатли ме огромната готовност за помощ и ангажимента на хората. Днес сме свикнали да правим дарения онлайн и толкова. А тогава хората сами сядат зад волана, поемат рискове, не ги обезкуражават и униженията по границата. Те дават всичко от себе си, за да помогнат на съседна Полша и на хората там", казва Лев Хофман.
Режисьорът издирва помощниците от тези години. Например спедиторът Георг Дитрих от Офенбург, който товари камионите на своята фирма с хранителни продукти и лично предвожда конвоя с помощи. 90-годишният Георг Дитрих и до днес редовно пътува до Полша и прави дарения за едно училище за деца с увреден слух. Детската лекарка Кристина Граф от Франкфурт е друга героиня във филма. По време на военното положение тя пренася контрабандно имигрантска литература и печатарски машини за синдиката "Солидарност".
Другата Германия
Само за няколко месеца помощната акция за Полша се превръща във всенародно движение. През февруари 1982 г. Германия дори отменя таксите за колети за Полша. Това е и причината за огромното количество пакети, пристигащи от Германия. Координацията на помощната акция се осъществява главно от католическата църква, която навремето е трън в очите на полското правителство. Въпреки това партийната върхушка се отказва да саботира в големи мащаби помощната акция. Властимащите във Варшава много добре знаят, че не могат да изхранят народа си.
Пакетите с помощи от Германия оказват с времето много по-важно влияние. По-старото поколение коренно променя отношението си към тази страна. Дотогава представата на поляците за германците е свързана само с времето на националсоциализма и се обуславя от съветската пропаганда. Помощната акция кара поляците да осъзнаят, че Германия е техен приятел, а не враг.