Когато родината изчезне

Дмитрий Притуленко не може да свикне с новия си живот в Киев. Не се радва нито на слънчевото лято в града, нито на концертите на открито или пък на уличните кафенета. Нощем сънува, че все още живее в Симферопол, на 800 километра южно от Киев - на полуостров Крим. Спомените за родината не го напускат и денем. "Свикнал съм с морето. Изпитвам постоянна носталгия. През юни обичам да ходя до морето и да плувам. Сега всичко това ми липсва. Не се чувствам на мястото си. При това не мога да кажа, че се ми отнели родината, макар че се чувствам именно като човек без родина. Много от жителите на Крим се зарадваха на анексията от страна на Русия. Моята родина просто изчезна. Сега там всички плащат с рубли, навсякъде се веят руски знамена, на полуострова навлезе друга идеология", казва той.

Дмитрий Притуленко напуска Крим още преди април, когато Русия де факто принуди гражданите на Крим да приемат руски паспорти. 28-годишният Дмитрий не иска руския паспорт, въпреки че родителите му настоявали да го вземе. Харесва му това, че Украйна се бори, за да стане истинска демокрация и да се сближи с Европа.

Много прозападни жители на Крим вече са напуснали полуострова

По-рано Дмитрий организирал на доброволни начала дискусиии на чужди езици, в които участвали не само чужденци, но и граждани на Крим. Междувременно тези форуми вече не съществуват. Много от чужденците и прозападните жители на Крим са напуснали полуострова. А онези, които са останали, се страхуват да участват в обществени прояви. "Съвсем наскоро бяха арестувани четирима проукраински активисти. Обвиняват ги, че са планирали терористични нападения, въпреки че нямат никакви доказателства. Който не признава новите властници е обречен на тежък живот в Крим. Поддръжниците на анексията разсъждават по простата схема: който не е с нас, е наш враг", казва Дмитрий.

Представителният орган на кримските татари, Меджлисът, вече изпита на собствен гръб тази мъдрост. Негови членове издигнаха украинското знаме на покрива на сградата, след което прокуратурата веднага започна наказателно преследване по обвинение за подбуждане към омраза между народите. Дмитрий поддържа контакти с приятели, които са останали в Крим. От тях научава, че еуфорията по присъединяването към Русия вече е отминала. Хората се възмущават от високите цени. Правителството в Крим спъва вноса на украински стоки, а руските стоки са значително по-скъпи. Привържениците на присъединяването към Русия твърдят, че това били временни проблеми. Дмитрий е доволен, че вече няма нужда да спори с тях. Той живее в жилището на брат си, в покрайнините на Киев.

Който няма роднини в Украйна, има проблем

Далеч по-трудна е ситуацията на онези кримски бежанци, които нямат близки в Украйна. Голяма част от тях са настанени във временни общежития край Киев. В едно такова общежитие живее и семейството на Айше Лигус, заедно с бежанци от Източна Украйна и Крим. Седемчленното семейство е напуснало родния си дом в едно село край Бахчисарай преди два месеца. "Ние напуснахме, защото отхвърляме политиката на Путин. Тя е вражедебна спрямо мюсюлманите. Момичетата вече нямат право да ходят на училище с традиционната мюсюлманска забрадка. Същото се отнася и до жените на работното им място. Понякога в джамията няма достатъчно място и мъжете коленичат на улицата за петъчната молитва. Руските власти смятат това за нелегално събиране на хора. При това петъчната молитва е задължителна за всеки мюсюлманин", казва Айше. Тя е украинка, приела исляма, след като се омъжила за кримски татарин.

Айше става свидетелка и на забраната на кримското правителство да се отбележи едно трагично за татарите събитие - 70-годишнината от депортацията на татарите от Крим. "Правителството в Крим заяви, че забранява масови прояви поради опасност от провокации", казва Айше Лигус. Повечето кримски татари смятат, че Русия просто не желае да бъде напомняно за престъпленията на Сталин. Дмитрий Притуленко и Айше Лигус не знаят дали някога отново ще видят Крим. Все повече от техните приятели тръгват по техния път и напускат полуострова.