Когато родината не те желае

Илона никога не е напускала местността, в която живее и днес. Въпреки това е била жител на пет различни държави и е сменяла гражданството си общо седем пъти. Родена е през 1912 година в село Варгеде като поданичка на Австро-унгарската империя. Селото се намира в област, която през последните 100 години е била ту унгарска, ту чехословашка, а днес - словашка територия.

Илона винаги се е смятала за унгарка. Затова в края на живота си тя поискала да стане унгарска гражданка. Желанието ѝ се изпълнило малко преди 100-ия ѝ рожден ден - благодарение на унгарския закон, който от 2010-та насам позволява на етническите унгарци, живеещите извън територията на Унгария, лесно да получат гражданство.

"Искам да съм унгарка"

В края на 2011-та Илона получава обаче неприятно писмо от словашките власти. В него те настояват възрастната жена да предаде личната си карта, тъй като е загубила правото си на словашко гражданство. Илона решава да се бори. Тя се обръща дори към Европейския съд по човешките права: "Не искам да напускам родното си място", казва тя. "Винаги съм имала две идентичности - една унгарска и една словашка, затова искам да бъда гражданка и на двете страни."

Пенсионираната учителка Илона Тамаш е жертва на закон, който мнозина словаци смятат за недоразумение. Според него придобиването на чуждо гражданство автоматично води до загуба на словашкото. Ако гражданите не съобщят на властите, че притежават паспорт, различен от словашкия, ги грози глоба в размер на 3 000 евро. До момента случаите на подобно автоматично лишаване от гражданство са почти 500.

Законът всъщност е насочен срещу близо половинмилионното унгарско малцинство, което от 2010 година насам може лесно да взима унгарски паспорт. Словашките политици не гледат с добро око на онези свои съграждани, които демонстрират привързаност към унгарската държава. Смятат ги за "пета колона" на Будапеща.

"Една демократична държава не би трябвало да има опасения, ако малка част от нейните граждани имат и друго гражданство", казва Бела Бугар, председател на партията "Мост", която представлява интересите на унгарското малцинство в парламента. Бугар изтъква, че словашката конституция изрично забранява отнемането на гражданството. "Затова сме подали жалба в Конституционния съд и очакваме неговото решение", обяснява Бугар. Междувременно стана известно, че и Европейският парламент ще се занимае с темата.

Чужденка в собствената си родина

Дебатите около закона разкриват цялата дълбочина на словашкия проблем с малцинствата. Точно 10 процента от населението са етнически унгарци, които живеят в южната част на страната покрай границата с Унгария. Районът навремето е бил част от Унгария. След Първата световна война и мирния договор от Трианон /1920/ той преминава към Чехословакия, между 1938 и 1945 е унгарски, след Втората световна война става част от Чехословакия, а от 1993 насам принадлежи на независимата държава Словакия.

Националистическите тенденции в днешна Словакия не са така силни, както при управлението на бившия премиер Владимир Мечиар през 90-те години на миналия век, но пък не са и напълно изчезнали. Сегашният премиер-социалдемократ Роберт Фицо заяви в началото на тази година, че независима Словакия не е била създадена за малцинствата, а за словаците.

През дългия си живот Илона Тамаш е сторила немалко за Словакия - преподавайки на няколко поколения деца. За работата си като учителка е получила множество награди, включително Златен медал за заслуги към Словакия. Толкова по-абсурден е фактът, че тъкмо държавата, която е отличила Илона, сега я лишава от гражданство. Словашката унгарка сега очаква решението на Европейския съд за човешките права. "Веднъж вече съм била лишавана от гражданство - между 1945 и 1948, и трябваше да се боря с всички сили, за да получа чехословашки паспорт", разказва тя. "Сега съм в собствената си родина, в която съм живяла и работила цял живот, и където съм си плащала данъците, но въпреки това съм персона нон грата. Просто срамота!".

Автор: К. Ферзек, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Узунова