Югославските германци на фронта срещу Хитлер

Владо Юрич събира парченца мрамор, пръснати по земята около Паметника на партизаните в село Слатински Дреновац. Той, подобно на много други антифашистки паметници в Славония и в цяла Хръватия, постепенно се руши. Юрич, който е председател на Сдружението на антифашистите и антифашистките борци, бърше с кърпа парчетата мрамор."Тук почиват 42 бойци от 18 бригада", пише на паметника.

Тази сцена се повтаря всяка година в средата на август - именно тогава през 1943 година към югославската партизанска армия е основана бригадата "Ернст Телман" - единствената военна част, съставена само от германци, която през Втората световна война се бие на страната на Съюзниците срещу хитлеристка Германия. Партизаните в нея били наричани "телмановци".

През 1941 в Югославия: половин милион германци

Телмановците произхождали предимно от "германски" села в региона, както и от села с хърватско-германско или сръбско-германско население, обяснява Юрич. Според него, в бригадата имало и дезертьори от Вермахта. Общо в партизанските бригади под командването на Йосип Броз Тито се биели над 2000 германци.

"Когато през 1941 година германците навлизат в Югославия, тук живеят около половин милион германци, 100 000 от които в Хърватия", обяснява историкът Карл Бетке. Той припомня, че Културното сдружение, насърчавано от нацистите, имало голям успех сред германците в Югославия, но в същото време германците изиграли важна роля и за възникването на работническото движение - особено в Хърватия. "В Славония е имало населени места, които по традиция се смятали за червени", казва за ДВ специалистът по Югоизточна Европа от Университета в Лайпциг.

Телмановците възникнали най-вече, за да бъдат мотивирани югославските германци да се съпротивляват срещу окупаторите. Бригадата била кръстена на генералния секретар на Германската комунистическа партия Ернст Телман, който през 1933 бил хвърлен в затвора, а през 1944 година - убит. За емблема на бригадата избрали черно-червено-златното знаме на Ваймарската република, към което в средата била добавена петолъчка. Командите се издавали само на немски език. Главното командване на партизаните отпуснало една пишеща и една малка печатарска машина, с които телмановците изготвяли позиви, призоваващи войниците от Вермахта да се присъединят към партизаните.

Първата акция на бригадата "Ернст Телман" започнала на 18 август 1943 година. Началото било неблагополучно: германските партизани били нападнати от други партизани, които ги чули да говорят немски и ги взели за подразделение на Вермахта. За късмет, нощният инцидент завършил без жертви.

"В бригадата членували още двете медицински сестри Емилия и Ирма Майер, както и 15-годишният Карло от Елзас, който бил назначен за куриер", разказва местният историк Петер Кавгич. Към бригадата постепенно се присъединявали какви ли не хора: един германец от Нидерландия, един дезертьор от Вермахта, когото наричали "малкия Карл", както и Вилхелм Юнг от Вуковар, който се укрил след като получил призовка за записване в SS.

Краят на телмановците

Телмановците провеждали успешни партизански операции до края на ноември 1943 година, когато партизаните от Славония влезли в битка с танкови подразделения на Вермахта. По време на тежките сражения повечето телмановци били убити. Сред тях били двамата сина на политкомисаря Йохан "Иван" Мукер. Близо половината убити били погребани в две гробища - едно католическо и едно православно. Къде са погребани останалите телмановци – това не се знае и до днес. Малкото оцелели германски партизани се присъединили към други подразделения на Югославската народна освободителна армия.

След победата над хитлеристка Германия останалите в Югославия германци били интернирани в лагери. "Когато лагерите били разтурени в периода 1946-1948 година, повечето от тях емигрирали в Западна Германия", казва Карл Бетке. И хората бързо забравили, че сред югославските партизани е имало и германци. Чак през 1984 година Наил Реджич публикува военно-историческата си книга по темата, озаглавена "Телмановци". През 1997 и в Германия излиза друга историческа книга за бригадата, озаглавена "Германци при партизаните на Тито". А още по времето на ГДР е публикуван и романът "Нека бъда просто гълъб", който разказва историята на брат и сестра от Славония - той постъпва в SS, тя се присъединява към телмановците.

Днес антифашистите от Слатина искат да разкажат на колкото е възможно повече хора за борбата на телмановците срещу Хитлер. Те дори изпратиха писмо до канцлерката Ангела Меркел, в което пишат: "Смятаме, че Вие трябва да сте информирана за това забележително събитие през Втората световна война, защото те заслужават делото им да се знае и да се изучава в детайли и занапред от историците. Ние искаме да изнамерим имената на всички телмановци и да открием гробищата, където са погребани."