Кои са най-сериозните опасности за България?
7 ноември 2013"В момента в България се наблюдава натрупване на рискови фактори, които подкопават обществения ред, а в по-дълбока перспектива дори заплашват и конституционния строй на страната", казва Стефан Попов, изпълнителен директор на неправителствения институт за публични политики РискМонитор. Той подчертава следното: "Дългосрочният риск с миграционния натиск, с който държавата не знае как да се справи, е факт. Но всъщност бежанската вълна не е чак толкова голямо бедствие (да не говорим за по-сериозно такова!), което изненадва институциите и след което те започват да се затягат и реформират. Просто България принципно не притежава капацитета да се справя с рискове и рискови фактори, както и да мисли отчасти като застрахователно дружество, което трябва да предотвратява последствията от беди." Според Стефан Попов подобна визия за съжаление е "луксозна политика" на по-богатите държави, в която те инвестират огромни средства. "България не е сред тези страни", констатира експертът.
Имате ли доверие в институциите?
"Проблемът с мигрантите е само един от елементите от по-сериозния проблем с доверието в държавните институции и най-вече със сериозната криза в сектор "Сигурност"", казва Николай Радулов, бивш главен секретар на МВР и експерт по въпросите на сигурността. Според него България не само, че не може да защити границата си от влизащи имигранти, но не може и да я опази от излизащи, какъвто се оказа случаят с арестувания на гръцка територия алжирски младеж, пробол с нож млада продавачка в София. Официалните власти твърдят, че само половин процент от влизащите от Турция имигранти успяват да се изплъзнат от Гранична полиция, но, според Николай Радулов, това е имагинерна величина, защото никой не знае точната бройка на онези, които не са забелязани и хванати, смята той.
"Така се появява поредната идеологема, вместо реална статистика. Известно е също, че преминалите нелегално границата сами търсят Гранична полиция, за да стартират процедурата за получаване на статут. Понякога им се налага да палят огньове или да се обаждат на спешния тел. 112, за да бъдат забелязани от граничната охрана", изтъква Радулов. Той казва, че всичко, което се случва през тези дни в България с бежанската криза, всъщност е описано с подробности в приетата от НС още през 2011 година "Стратегия по национална сигурност". Радулов допълва, че невъзможността на властта да се справи със задачите по опазване на границата, която е и външна за ЕС, показва несъстоятелността на институцията "Гранична полиция".
Бившият главен секретар на МВР изтъква също така, че тъй като недоверието към институциите е голямо, когато в България възникне някакъв проблем, за населението, което е оставено да се справя само със сигурността си, той става сериозен. "Проблемът с бежанците например не е толкова в техния брой. Просто на много от местата, където властта се опитва да изгради специализирани лагери за тях, местните хора не са виждали полиция от 7-8 години, т.е. те отдавна са оставени да се справят сами със сигурността си. Онова, което плаши тези хора, не са мигрантите, а това, че властта отново ще ги пренебрегне, но този път те ще са подложени и на допълнителен натиск. Очевидно е, че МВР няма ресурс за справяне с кризата", смята Николай Радулов.
"С бодлива тел също няма да спрем граничните нарушения, защото тези огради се прерязват. На този етап обаче би могла да се задейства клауза от Закона за въоръжените сили и в охраната на границата за кратко да бъде включена армията. Все пак след като Турция затвори в края на миналия месец сирийско-турската граница и притокът на нови имигранти секне, армията би могла да помогне за спиране на нелегалния достъп до българската територия. Естествено, не бива да се пренебрегва и варианта за проникване на мигрантите по море, но да не забравяме, че в сегашното правителство има трима министри, завършили Военноморското училище, а и самият министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев е също морски офицер. Те просто трябва да мислят професионално по въпроса", добавя Николай Радулов.
Гранична полиция и останалите звена, отговорни за сигурността, не са единствените институции, към които се отправят критики. "Най-сериозният рисков фактор в България е възможността в средносрочен план да се получи "имплозия", или срив навътре, в българските институции", предупреждава Стефан Попов. Той пояснява: "Това може да бъде породено не от някакво нападение отвън, не от някакво бедствие, а под натиска на собствената криминализация и политическа корупция. Като добавим и спада в доверието, някои сериозни български институции просто могат да рухнат."
Ще става още по-трудно
Изпълнителният директор на РискМонитор посочва, че според някои социологически изследвания от последните дни, доверието в правителството е под критичните 20%, а в парламента то е дори около 10%. "Това е истинска катастрофа, истинско земетресение в институционния свят! Това на практика означава, че премиер липсва. Той неслучайно излиза и се крие през някакви задни врати. Това означава, че той няма лице за пред публика – така че той си е заслужил тези ниски проценти", коментира Стефан Попов.
Той подчертава, че покрай делегитимацията на министър-председателя е възможно да настъпи и масиран срив в дейността на иначе съвсем нормални и обичайни бюрократични системи на страната. А това, според него, вече е особено опасно. "За разлика от миграционната вълна, от образованието, от здравеопазването, които също са рискови области, стабилността на основните институции не е толкова въпрос на влагане на средства и капитали, а на едно почтено отношение към гражданите, гражданския свят и политическия процес", твърди Стефан Попов.
"Няма лесен изход от създалата се ситуация", убеден е Стефан Попов от РискМонитор. Той посочва: "В атмосфера на постоянни протести, които се подкрепят от две трети от българските граждани, но и на липса на алтернативна политическа сила, която протестиращите да предлагат, политическите решения ще бъдат много трудни. Един от възможните варианти е страната да навлезе отново в серия от недовършени управленски мандати и "стабилни", необезпокоявани от никого парламентарни мнозинства и правителства, при които си "живяхме" при управлението на НДСВ, Тройната коалиция и ГЕРБ".
"Опасностите са много и намирането на разумен изход ще е особено трудно", заключава е експертът от РискМонитор.