Кой, ако не Володя?
15 февруари 2012Че кой, ако не той? За поддръжниците на Владимир Путин и облагодетелстваните от неговото вече 12-годишно господство в Русия отговорът е ясен. Единствено бившият президент и сегашен премиер е в състояние да води Русия, да я обединява и да осигури материалното благосъстояние на населението. Именно на това се базира предизборната кампания на Путин, който на 4 март иска да стане президент за трети път.
Хилядите хора, които от парламентарните избори през декември протестират срещу фалшифицирането на резултатите, не се впечатляват особено от твърдението, че само Путин би могъл да предотврати упадъка на Русия. Протестиращите са обединени от гнева срещу авторитарно отстояваното статукво, което се поддържа само благодарение на потискането на свободата на мненията, изолирането на опозицията и манипулирането на изборите в полза на партията на Путин "Единна Русия". Заради това не е легитимен парламентът - настояват от движението за честни избори, сформирано преди два месеца в рамките на спонтанните протести на гражданството срещу фалшифицирането на изборните резултати.
Поредният тъжен епизод e през март
Защото тогава победата на Путин е почти неизбежна. За опозицията няма съмнение, че и тези избори ще са манипулирани, защото допуснати до участие бяха съвсем не всички, пожелали да се кандидатират за президентския пост. Същевременно активистите на тази опозиция все по-често задават въпроса какво ще дойде след статуквото, ако то един ден бъде нарушено, т.е. те очакват да видят политическа програма, политически структури и избрани доверени хора, способни да преговарят със "системата Путин". До момента обаче нищо подобно не се очертава. Конкретни планове за бъдещето няма, за да не се стигне до разцепление в протестното движение. Освен това разликите между "старите" партийци и "новите" авторитети май не са чак толкова очевидни. Ако се стигне обаче дотам действително да се подготвят преговори с Кремъл, няма съмнение, че либералните политици от 90-те години, радикалните леви и руските националисти, подтикнали в началото движението срещу Путин, ще седнат на една маса.
Като в случая не става дума само за демократично партийно законодателство, за народен вот за губернаторите или за независимо правосъдие, а и за това дали Русия да стане парламентарна република, която в бъдеще да не допуска авторитети като Путин.
Всъщност засега основната задача на лидерите в протестното движение е да запазят неговата компактност, независимо от разнородните елементи, от които се състои. Ако успеят, оттам нататък вече би било възможно от редиците на новото, неупотребено политически поколение да се появи някоя централна водеща фигура, която по изключение да не е олигарх. Мнозина виждат в тази роля Алексей Навалний - адвокат и известен блогър.
За момента е доста трудно да се предскаже дали още преди изборите ще се стигне до сериозни конфликти между протестиращите и управляващите сили. Покрай натиска на протестиращите Путин допусна някои демократични експерименти, които още нямат съвсем ясни очертания. Лидерите на протеста настояват премиерът да изпълни обещанията си. Изборите за парламент и президент все пак би трябвало да са свободни. До тези постижения, както и до следващи отстъпки при реформирането на политическата система може да се стигне само след нови мирни улични протести.
Сценарият "Путин подава оставка"
Съпротивата все пак си прави и някои тактически сметки. Путин трябва да бъде подтикнат да извърши непопулярни реформи, които, като реформата в пенсионната система, повече не могат да бъдат отлагани. Реформите обаче би трябвало да доведат дотам, че той да попадне под натиск и да стане по-отстъпчив. Вероятно така в рамките на година-две би могла да бъде предизвикана оставката му или пък да се стигне до сформирането на коалиционно правителство.
Стратезите на Путин са се впуснали да анатемосват сегашното протестно движение, което щяло да доведе Русия до пропаст. За големите демонстрации за Путин в Москва се очаква да бъдат докарани хора от провинцията. При тези обстоятелства стига и една искра, за да провира вълнения и да оправдае репресиите. Може обаче и да се окаже, че градската средна класа, която е основен носител на протестите, ще се скрие отново между четирите си стени и няма да се пречка на Путин - "до следващия път". Но в дългосрочен план тези граждани, които успяха да разберат, че държавата се бои от тях, надали ще се укротят.
АГ, ФАЦ, ДПА, АФП, Б. Михайлова, Редактор: М. Илчева