Кой бяга от България

Със своите 45 000 жители пловдивският квартал Столипиново е едно от най-големите ромски гета на Балканите. От 1989 година насам там не са правени почти никакви инвестиции в инфаструктурата, а 90 на сто от живеещите в квартала роми са безработни. Така започва репортаж на радио Берлин по повод приключилото посещение в България на Франциска Гифай от Общинския съвет на берлинския квартал Нойкьолн.

В него се посочва, че мнозина от жителите на Столипиново опитват късмета си в Германия. Един от тях е 34-годишният Милко Стоянов, който заедно със свои приятели е работил в Мюнхен. Съседи от Столипиново ги свързали с един турски бизнесмен в Германия, който им дал работа на черно - в склад за старо желязо."Той ни настани в едно жилище и ни плащаше по 35 евро на ден", разказва Милко. След три месеца обаче той останал без работа и бил принуден да се върне в Столипиново.

Децата на Милко ходят на училище в центъра на Пловдив - далече от ромския квартал. Той е убеден, че ако трите му дъщери учат заедно с български деца, ще получат по-добро образование. Както споделя той пред репортерката на германското радио, в училището в Столипиново има само ромчета, повечето от които не говорят добре български, а преподавателите са българи и не се справят с тях. "Затова и няма да ги научат на нищо", казва Милко.

Проблемът с ромските ученици

Цонка Драганова познава добре проблема - тя е единствената ромска учителка в основното училище в Столипиново, се казва по-нататък в репортажа. "Най-големият проблем с тези деца е това, че те никога не са ходили на детска градина и не са посещавали предучилищна група", казва Драганова.

Тя обяснява, че ромите от Столипиново не могат да си позволят да плащат таксите за детските градини, а поради това децата им не знаят добре български език, което им пречи да напредват в училище. "Те говорят само на своя си език - ромски или турски", казва амбициозната преподавателка и допълва, че затова и напоследък много родители отписват децата си от училище и ги вземат със себе си в Германия.

Антон Карагьозов, който също е ром и от 20 години насам ръководи една местна фондация за регионално развитие, наблюдава това развитие със загриженост. Преди няколко седмици Антон е изпратил отворено писмо до германското правителство, в което протестира срещу предразсъдъците на германците срещу ромите - например срещу твърдението, че неговите сънародници пристигали в Германия само за да се възползват от щедрите социални помощи в страната. "Никой нормален човек не напуска доброволно семейството и страната си. Но когато няма пари, не му остава друг избор", казва Антон.

Той обаче продължава да вярва, че положението на българските роми все някога ще се подобри. На същото се надява и Драганова. "Винаги казвам на учениците ми, че ще ми липсват. И че ако след няколко месеца решат да се върнат обратно, ще ги приема с отворени обятия". За нейно съжаление обаче повечето от тях никога не се връщат в България, се казва в края на репортажа на радио Берлин.

Най-добрите напускат страната

Не само ромите обаче бягат от България. Много от младите българи, завършили елитни гимназии, също се отправят на Запад. В свой репортаж германският вестник "Ди Велт" се спира на софийската немска гимназия "Проф. Константин Гълъбов". "При нас учат най-добрите", казва директорката на училището. "Който завърши нашата гимназия, заминава за чужбина. Любимата дестинация на абитуриентите ни е Германия", обяснява тя.

"Ди Велт" посочва, че в момента в Германия живеят официално около 150 хиляди българи. Една четвърт от тях са с висше образование. 72% работят, а едва 10% разчитат на социални помощи. Най-бедните от тях са концентрирани в няколко германски града, сред които са Дортмунд, Дуисбург и Берлин. Повечето от тях са роми без професионална квалификация или дори неграмотни. Без подкрепата на държавата тези хора нямат никакъв шанс, пише германското издание. В тази връзка то цитира отново директорката на софийската немска гимназия, която не е съгласна с твърдението, че за ромите не се прави нищо. "Ние едва ли не се молим на ромите да ходят на училище, но родителите им просто не искат", казва тя.

И австрийското радио ОРФ се спира на темата за българите, напускащи родината си. Отварянето на трудовия пазар за българи и румънци в началото на 2014 не доведе до вълна от трудови мигранти, четем на сайта на радиото. То се позовава на последните данни от Службата по труда в Залцбург: през март в града са работили 1 250 румънци и близо 400 българи, което е общо с 350 повече отколкото за същия период на 2013 година. Към тях се прибавят и близо 230 безработни румънци и българи, посочва ОРФ.