Кой в Америка лъже повече?

По време на американската надпревара за президентския пост се лъже методично - и от двата лагера. Така например екипът на Барак Обама пусна телевизионен клип, съдържащ неверни обвинения към Мит Ромни. Едно от тях гласеше, че щял да забрани абортите дори и след изнасилване или при доказана опасност за живота на бременната жена. Атаките срещу републиканския кандидат, насочени към дейността му в инвестиционната фирма "Bain Capital", също бяха на критичната граница между истината и лъжата.

Къде остана истината?

Републиканците обаче са още по-безскрупулни. Сенатор Пол Райън, кандидат за вицепрезидент, невъзмутимо нападна държавния глава с обвинението, че игнорирал препоръките на надпартийната комисия за намаляване на държавния дефицит. Райън обаче премълча нещо много съществено: че като член на въпросната комисия той самият положи значителни усилия да не се стигне до никакво споразумение. Кандидатът за вицепрезидент обвини Обама и в това, че искал да извади 760 милиарда долара от бюджета на програмата за здравното осигуряване на пенсионерите, елегантно премълчавайки, че той самият иска подобно високи съкращения на други места. А това, че приписа на настоящия президент вината за закриването на едно представителство на "General Motors", което всъщност беше закрито още преди Обама да стане президент, мина просто между другото. Онлайн-порталът "Politfacts" дори е  изчислил, че всяко 10-то твърдение на кандидат-президентът Ромни и компания е изцяло невярно. При екипа на Обама това е едва всяко 50-то.

При това лъжите не остават неразкрити. Водещи американски медии отдавна са наели специалисти, чиято единствена задача се състои само в това да проверяват истинността на всяко твърдение на кандидат-президентите и техните екипи. Именно тези "контрольори на факти" раздават и наградите "Пинокио".

И на медиите вече никой не вярва

В тази предизборна кампания пострада обаче и доверието в самите медии, защото все повече американци са убедени, че те са партийно оцветени. Кризата освен това принуди средствата за масова информация да съкратят безброй работни места. В същото време им се налага и да се конкурират с други канали на информация - през социалните мрежи с невероятна скорост се разпространяват слухове по адрес на кандидат-президентите.

Контролните функции на медиите са затруднени и от факта, че кандидат-президентите ги игнорират съзнателно, и то по-силно от когато и да било. Така например Обама почти не се появява пред представители на сериозните медии, затова пък дава интервюта за местни радиостанции или лъскави списания от рода на "People", откъдето със сигурност няма да чуе критични въпроси. Ромни също стои далеч от всички репортери. Но промяна едва ли може да се очаква. "Няма да се оставим да ни диктуват как да си водим кампанията", заяви наскоро един предизборен стратег от щаба на републиканците.

АГ, ДПА, ШО, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева