Кой в Германия се страхува от българските работници?

Българските граждани не са заплаха за германския трудов пазар след 1 януари 2014 г., когато Старият континент ще отвори окончателно трудовите си пазари за българи и румънци, твърдят от КНСБ. Експертите на конфедерацията се позовават на факта, че през септември тази година българските работници на задължително социално осигуряване и минимално заплащане в Германия са били 41 хиляди човека, като през последните години броят им се е покачвал непрекъснато. Макар че липсват данни за самонаетите лица, които се регистрират в отделните градове, техният брой също нараства постоянно. Най-много българи работят в Бавария, Хесен и Баден-Вюртемберг, като мнозинството от тях, според данни на федералните власти, се занимават с гастрономия, следвани от работещите в преработвателната промишленост и почистването на сгради, улици и транспортни средства.

"Кадърните вече емигрираха”

Министърът на труда и социалната политика Хасан Адемов не очаква след 1 януари 2014 г. висококвалифицирани специалисти масово да тръгнат да търсят реализация в Германия. "Те вече са го направили, защото за тази категория работници пазара там отдавна е либерализиран", казва той. Условията за младите специалисти, завършили германски университети, са много благоприятни – те имат право да останат в Германия и да търсят работа цяла година след дипломирането си. Следва да се отчетат по-доброто заплащане на труда както и фактът, че тези млади хора са много добре запознати с условията на живот в германското общество и вече са интегрирани сравнително добре на тамошния пазар на труда. Социалният министър цитира прогноза на Федералната агенция по труда, според която след отпадането на ограниченията от 1 януари 2014 г. не се очакват значителни въздействия върху германския трудов пазар. Проблемът на българските работници ще се измества от достъпа до работа към въпросите, свързани с тяхната социална сигурност, казва д-р Адемов.

Давид и Голиат на трудовия пазар?

Неофициален сценарий на български трудови и синдикални експерти предвижда, че през идната година нетната имиграция на български и румънски граждани към Федералната република ще се покачи от 100 на 180 хиляди човека, като хората в трудоспособна възраст ще са около 70 на сто от имигрантите от двете страни. От това следва, че предлагането на работна сила ще е в обем от 70 до 120 хиляди души. Българският дял от тази работна сила ще бъде около една четвърт, прогнозира за ДВ президентът на КНСБ Пламен Димитров на базата на данните за последните 6-7 години. Т.е. говорим за не повече от 25-30 хиляди българи, които ще потърсят работа във ФРГ през следващата година. А това е нищо за многомилионния трудов пазар на Германия и то не би могло да повлияе драматично или да изкриви каквито и да е нива на заплащане, или пък да доведе до дъмпинг и други подобни явления, категоричен е той.

Кои са тези хора?

Съставът на този „контингент” засега е неясен. Според синдикалния лидер преобладаващата част ще бъдат високо и средноквалифицирани работници, говорещи немски език. Това няма да са например български роми - те не говорят езика, не са на този пазар днес и няма да бъдат на него и утре, когато отпаднат ограниченията, казва Димитров. Затова според него са неоснователни опасенията за вълна от нискоквалифицирани работници и роми, които ще залеят германския пазар извън тази, която вече е факт.

Проблеми обаче има, част от тях са породени от регионалните различия в градовете, където са концентрирани българските работници. В Берлин, например, почти 20 на сто от българските и румънските граждани получават гарантиран минимум и социално подпомагане, в Кьолн те са 15 на сто. Друга група проблеми засягат услугите, които не се обхващат от официалната статистика – настаняването на бездомните граждани или разходите за лечение на хора без здравно осигуряване, а значителен брой от тези граждани нямат и адресна регистрация в Германия.

Българино, ти имаш право!

Няколко десетки хиляди български работници не могат да създадат дисбаланси на германския пазар на труда, където се трудят и няколко милиона работници от трети страни, убеден е и вицепрезидентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. Конфедерацията се ангажира със защитата на правата на българските работници в Германия и ще продължи да издава брошури под мотото: "Българино, ти имаш право!"

След 1 януари 2014 г. в КНСБ очакват да се засили плавното изтичане на квалифицирани работници от България към Западна Европа. Основната причина е заплащането на труда в сектора на високите технологии, медицината, инженерните области. Затова синдикатите ще продължат да настояват пред правителството за договаряне на по-високи равнища на доходи, за да не бягат квалифицираните работници от България, уверява Пламен Димитров.