Кой е виновен за проблемите на Америка?

Ако искате да разберете причините за фурора, предизвикан от решението на рейтинговата агенция Стандард & Пуърс да понижи кредитоспособността на американското правителство, трябва да изхождате от две само привидно противоречиви постановки. Първата е, че Америка наистина не е повече онази стабилна, благонадеждна страна, която беше навремето. Втората е, че самата агенция С&П е дори с още по-ниска благонадеждност - това е последното място, от което може да се очаква оценка за перспективите на САЩ.

Ще започна с липсата на благонадеждност на С&П. Ако има една-единствена дума, с която може да се опише решението на агенцията, тя е наглост. Класическата дефиниция на наглостта разбира се е младежът, който убива родителите си, а след това моли за милост, защото бил сирак.

Агенцията не се чувства виновна

В крайна сметка огромният бюджетен дефицит на Америка е следствие от икономическото свиване, което последва финансовата криза от 2008. С&П и нейните посестрими агенции изиграха важна роля за избухването на тази криза, като кичеха с най-високата си оценка ААА ипотечни активи, които впоследствие се превърнаха в макулатура.

И това не е всичко. С&П даваха на Лемън Брадърс, чийто фалит стана стартовият изстрел за глобалната паника, своето тройно А до самия край, чак до месеца на фирмения срив. И как реагира агенцията след това? Като публикува съобщение, отричайки, че е сторила нещо лошо. И тези хора съдят сега каква е кредитоспособността на САЩ?

Почакайте само. Преди да понижи американския дълг С&П изпраща на финансовото министерство копие от своето съобщение за печата. Специалистите там бързо откриват грешка от 2 билиона в изчисленията. След известна дискусия от С&П признават, че са сбъркали - но така или иначе понижиха Америка, след като махнаха част от икономическия си анализ.

С една дума: рейтинговите агенции никога не са давали повод да се отнасяме сериозно към техните преценки. Вярно е, че почти всички банкрутирали държави са били още от преди това с понижен рейтинг. Но в тези случаи агенциите просто следваха пазарите. А в редките случаи, когато агенциите деградираха страни, които като САЩ сега продължаваха да имат доверието на инвеститорите, те бъркаха най-последователно. Най-ярък е случаят с Япония, която С&П деградира през 2002; днес, девет години по-късно, Япония продължава да заема свободно евтини кредити.

Така че няма повод да се взима на сериозно понижаването на кредитоспособността на САЩ от една рейтингова агенция. Това са последните хора, на които трябва да се вярва. Но Америка наистина има големи проблеми.

Ще бъде ли маргинализирана десницата?

Тези проблеми имат много малко общо със средно- или дългосрочната бюджетна аритметика. Не, това, което прави Америка неблагонадеждна, не са финансите, а политиката. И ако обичате, дайте да не повтаряме стандартните приказки, че и двете страни били виновни. Нашите проблеми са почти изцяло едностранни - те са причинени от възхода на една екстремистка десница, която е готова да причинява криза след криза, но не и да отстъпи дори на сантиметър от позициите си.

Истината, що се отнася само до икономиката, е, че не е толкова трудно да се оправят дългосрочните финансови проблеми на страната. Вярно е, че при сегашната политика едно застаряващо население и растящите здравни разноски ще доведат до увеличаване на разходите. Но САЩ имат много по-високи здравни разходи от всяка друга развита страна и много ниски данъци в международен аспект. Ако успеем да се придвижим дори само донякъде към международните норми в тези две направления, нашите бюджетни проблеми ще бъдат решени.

И защо не можем да го сторим? Защото у нас има едно мощно политическо движение, което започна да крещи "смърт!", когато ставаше дума за най-скромни усилия за по-ефективно използване на фондовете за медицинско застраховане, и което предпочете да рискува една финансова катастрофа, вместо да приеме дори и долар допълнителни приходи чрез повишаване на данъците на най-богатите.

Истинският въпрос, пред който е изправена Америка, дори само в чисто финансов аспект, не е дали ще успеем да спестим някой и друг билион. Въпросът е дали екстремистите, които блокират всякаква отговорна политика, могат да бъдат разгромени и маргинализирани.