Кой и как пази "телената" граница на България?
27 февруари 2016Добра ли е за България новината, че следствието по повод на потреслото цяла Европа убийство на млад афганистанец край българо-турската граница не намери никой за виновен? Защо липсват реакции в българското публично пространство след набързо смотолевеното в медиите замитане на случая? Има ли заинтересовани политици и администратори той да бъде потулен? Какво се промени в охраната на българските граници след смъртоносния „рикошет“?
Ръководителят на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев има основателни съмнения, че в случая става дума за прикриване на престъпление. Той и колегите му са имали срещи в бежанския център в софийския квартал „Овча купел“ със свидетелите на убийството край Средец. „По закон е недопустимо да се използва оръжие дори за предупреждение, защото при вида на граничния наряд бежанците са се разбягали и не е имало някакво съприкосновение, което да наложило каквато и да е стрелба. За съжаление обаче не е възможно да видим защо следователите и наблюдаващият прокурор са си затворили очите пред този факт. Прокуратурата не желае да ни предостави мотивите за решението си по случая с това убийство, защото не смята, че това е информация от обществен интерес. За което в момента Българският Хелзинкски комитет я съди по Закона за достъп до информация“, посочва Кънев.
Според бившия началник на Гранична полиция Валери Григоров, ходът на разследването е бил предопределен от главния секретар на МВР, който непосредствено след убийството, без да се запознае с резултатите от съдебно-балистичната експертиза, е обявил, че младежът е бил улучен от рикоширал куршум.
„Хаос е най-точното определение на това, което сега цари и в МВР, и в Гранична полиция. Контактите, които имам с бившите ми подчинени, ми дават основание да мисля, че управлението, координацията и контролът по границите са на равнище, което прави недопустимо членството на България в Шенгенската система. Преди малко повече от година на българо-турската граница имаше нещастен случай, при който се беше обърнал камион с граничари. За жалост шофьорът почина. Повече от седмица никой в МВР не знаеше кои са пътувалите в камиона служители и дали те са били на смяна или в почивка. Имам сериозни съмнения дали граничарите получават инструктаж и дали отчитат нарядите си. И това е само върхът на айсберга. Прясното решение на правителството да изпрати военни части на границата е категорично доказателство, че в сегашния си вид Гранична полиция е безсилна да пази външните граници на Европейския съюз, независимо от похарчените стотици милиони евро и левове за укрепването им“, изтъква Григоров.
Гурбетът по границите продължава
Красимир Кънев не е учуден, че случаят с убития афганистански младеж е бил чевръсто заметен с непрозрачно за обществото прокурорско постановление. „Репутацията на България като страна с ненаказуемо полицейско насилие е повод за несекващи протести и критични доклади на организации като Съвета на Европа, Европейския комитет против изтезанията, „Хюмън райтс уоч“ и германската правозащитна организация „Проазил“. Според мен, няма нищо необичайно в това, че случващото се с много българи настига и чужденци, дошли от другия край на света. Не си спомням за случай на вкаран заради убийство в затвора полицейски служител“, свидетелства шефът на БХК. Той не крие, че правозащитниците са безсилни да противодействат в създалата се ситуация и няма никаква надежда решението, оневиняващо виновния за убийството край границата служител, да бъде обжалвано.
„Разследващите знаят, че свидетелите по подобни дела не остават дълго в България и затова просто протакат следствията. Никой не уведомява потърпевшите, че имат право на адвокати и в досъдебното производство. Имаме многобройни сигнали за бити и ограбени от граничари бежанци и нелегални мигранти, но осъдени извършители няма. Никой не връща на жертвите отнетите им пари, ценности и мобилни телефони“, твърди Кънев, като се позовава на подадени в БХК и в чужбина жалби.
„Питате ме дали българската Гранична полиция е деградирала до мародерство? На този въпрос трябва обаче да отговорят нейните началници, които носят отговорност, ако се допускат подобни неща. Имам достоверна информация, че „гурбетът“ по българските граници продължава. От вътрешността на страната се командироват на границата ежегодно над 1000 напълно неподготвени и неконтролирани от никого полицаи. Целта е да се уплътни недостигащата гранична стража. След 20-30 дни наряди в граничната зона те се връщат обратно с по 1500-2000 евро печалба от „гурбета”. Именно с това прозвище са известни „граничарските“ командировки. Отсъствието на командированите пък спомага за нарастването на престъпността във вътрешността на страната. “Припечелените” пари няма как да не са отнети от бежанци и нелегални мигранти средства, за което на „гурбетчиите“ в МВР никой не търси отговорност“, категоричен е Валери Григоров.
Хаос, корупция и липса на контрол
Красимир Кънев смята, че нефункциониращата съдебна система, царящото беззаконие и ксенофобската вълна срещу бежанците са идеалната среда за потулването на престъпления като случващите се по българските граници посегателства. „За съжаление, убийството край Средец ще влезе само като поредната тъжна констатация в годишните доклади на правозащитните организации. За имиджа на България няма нужда дори да споменаваме, защото той и без този черен епизод е достатъчно компрометиран“, обобщава Кънев. „Спомням си, че когато през 2003-та година България приключи преговорите с Европейския съюз по глава „Правосъдие и вътрешен ред“, Румъния още не беше ги започнала. До влизането ни в Европейския съюз успяхме да въведем експерти с юридическа и полицейска практика в граничната охрана, но след това военщината и старите порядки се завърнаха. Резултатите са плачевни – създаденият хаос, корупцията и липсата на контрол сринаха най-важния фактор за българското членство в Шенген – човешкия. Провален бе и голям проект на Световната банка за създаване на съвременни гранично-пропускателни пунктове по българските граници. Дано пък телените заграждения ги опазят по-добре “, заключава Валери Григоров.