Кой има нужда от "остров" Крим?

От 27 декември укринската железопътна компания прекрати превоза на пътници и стоки от Украйна към Крим. Автобусните превозвачи също обявиха, че прекратяват рейсовете си до Крим. Към тях се присъединиха и беларуските железопътни линии. Всичко това стана на фона на изключването на електрозахранването на полуострова през нощта. Украинската страна обосновава своите "транспортни" действия с опита на диверсанти да проникнат в континентална Украйна. Властите в анексирания Крим пък предполагат, че Киев използва блокадата на полуострова като инструмент в преговорите си с Русия. При сегашната ситуация вероятно има смисъл да говорим и за двата варианта.

Въглища срещу ток?

От анкесията на Крим насам радикално настроените украинци многократно упрекваха киевските власти в недостатъчно решителни действия по отношение на полуострова. Така беше през февруари, когато т.нар. "зелени човечета" завзеха сградата на Върховния съвет в Крим. Така беше и през март по време на псевдореферендума за присъединяването на Крим към Руската федерация. Киев имаше достатъчно възможности, ако не да вкара армия, поне да наложи санкции срещу самопровъзгласилите се власти в Крим. Защото водата, електроенергията и природният газ идваха и продължават да идват от континентална Украйна. Главните транспортни артерии, водещи към полуострова, също преминават през украинска територия. Едно "затягане" на кранчето или изключване на главния прекъсвач можеше веднага да застави Симферопол да заговори на друг език с киевските власти.

Досега обаче Киев избягваше крутите мерки, като напълно основателно повтаряше, че Крим е и си остава част от украинската държава. Прекъсванато на електрозахранването в Крим започна когато недостигът от електроенергия обхвана и други региони в Украйна. Недостигът на въглища в украинските ТЕЦ-ове доведе до спиране на тока в почти цяла Украйна. В това число и на кримския полуостров. Сега Украйна се нуждае от въглища. Киев може да внесе въглища от чужбина, в това число и от Русия и Казахстан, или да ги вземе от мините, контролирани от самопровъзгласилите се Донецка и Луганска републики. Така или иначе жизнено важното за Киев решаване на проблема с въглищата зависи от Русия. И кръгът се затваря. Ако в украинските ТЕЦ-ове има въглища, ще има и осветление в Крим. Ако няма въглища - няма ток.

Блокада в името на безопасността

Съветът за национална безопасност и отбрана на Украйна (СНБО) увери всички пътници, че решението за спиране на железопътния и автобусен транспорт до Крим е временно. То било продиктувано от опасността групи диверсанти да проникнат в континантална Украйна. Сигурно СНБО има сериозни основания за това твърдение. Въпреки това аргументите му не звучат убедително, защото на практика източната част от границата е под контрола на Русия от едната страна, и на представители на Донецката и Луганска републики - от другата. И досега никой на е прекъсвал транспортните връзки между двете страни. Какво им пречи тогава на диверсантите да преминат в континентална Украйна през източната граница?

Едва ли има някой, който ще оспори решението на украинските власти за транспортна блокада на Крим. Това би било просто глупаво в условията на необявена война и окупация на полуострова. Въпросът е в това, как ще се отрази решението върху жителите на Крим, които са и си остават украински граждани и не признават анексията на полуострова? Няма ли те да възприемат решението като предателство от страна на Украйна? Или обратното - дали няма да го сметнат за сигнал, че украинската държава е готова да се бори за незаконно отцепения Крим? Окончателни отговори на тези въпроси ще получим може би в близките няколко месеца. Единственият транспортен коридор (без въздушния), свързващ Крим с Русия, е Керченският пролив. А той е достатъчно ненадежден при зимни условия. Тоест на Симферопол, или по-точно на Москва, ще им се наложи да преговарят с Киев за транспортните връзки с континентална Украйна. Какво обаче може да бъде обект на преговори? Един вариант е изпълнението от страна на Москва на договореностите за изтегляне на руските войски от Източна Украйна. Или пък предоставянето на преференциални условия за доставките на газ, въглища и електроенергия.

Крим и светът

Очевидно е, че светът няма никога да признае анексията на Крим. Европа и САЩ дадоха на Москва ясно да разбере, че полуостровът е част от украинската държава. Затова и Вашингтон наложи санкции на ръководителите на полуострова, а международните концерни VISA и Master Card обявиха, че се изтеглят от Крим. Самопровъзгласилият се губернатор на Крим Сергей Аксьонов се опитва да демонстрира оптимизъм. Всички проблеми щели да бъдат разрешени с помощта на Русия. Но както виждаме, Москва не е в състояние сама да обезпечи с всичко необходимо "остров" Крим. И Кремъл вече разбира, че няма да мине без Украйна. Най-важното сега е и Симферопол да го разбере.

* Сергей Руденко е журналист и телевизионен водещ в украинската телевизия TBi. Автор е на няколко книги за украински политици.