Кой кого използва: ние мрежата или тя нас?

Колкото и стряскащо да звучат думите на Асандж, той всъщност просто казва това, които всички знаем, но си затваряме очите. Първите случаи, в които Фейсбук показва грозното си лице, вече са факт: от стотици хиляди поканени на рожден ден до уволнения заради коментари в социалната мрежа. За опасността от събирането на данни предупреди и създателят на World Wide Web Тим Бърнърс-Лий.

Кой ни гледа?

Според него ограничаването на свободата в интернет никога не е било толкова масивно, колкото е днес. Най-големите заплахи са правителствата, които наблюдават гражданите, и гигантските социални мрежи, които трупат информация. Събирането на данни за потребителите е тревожно, но още по-тревожно е кой и за какво използва тези данни.

А Гугъл? Че тази търсачка знае много, е ясно, но как ли това въздейства върху живота ни? От 2009 година Гугъл въведе персонализирано търсене на информация. Това означава, че резултатите от търсенето по определена дума вече не са еднакви за всички. Те се групират по характеристиките на потребителя - къде живее, какви сайтове най-често посещава и какъв вид информация най-често търси. Така при въвеждането на едно и също понятие от различни хора, се получават различни резултати.

Една дума - две "истини"

В разгара на египетския конфликт в Америка е проведен следният експеримент - различни хора търсят в Гугъл думата "Египет". Резулатите са коренно различни - докато при едни излизат сайтове със съдържание за протестите, то при други липсва и намек за размириците. Така става ясно, че Гугъл не просто събира данни за нас, но ни казва и какво да четем. Така достъпът до информация извън темите, които ни вълнуват ежедневно, е силно ограничен.

Именно в това се състои проблемът, за който говори Бърнърс-Лий. Информационният монопол противоречи на идеята му за универсалност и достъпност на информацията, когато преди повече от 20 години създава WWW.