Кой контролира бизнеса с наемниците?

16 септември 2007 е ясен и топъл ден в Багдад. Конвой на американското посолство пътува из иракската столица, охраняван от екип на частната фирма "Blackwater". За онова, което се случва малко преди конвоят да стигне до площад "Нисур", съществуват различни версии. Започва престрелка, чуват се експлозии, а накрая загиват най-малко 14 случайни минувачи - невъоръжени иракски граждани. Ранени са поне 17 души.

В резултат на разследванията по случая трима служители на охранителната фирма "Blackwater" получават дългогодишни присъди затвор, а един дори е осъден доживотно. Независимо, че случилото се на 16 септември 2007 в Багдад повлия крайно отрицателно на имиджа на американците в Ирак, така и не се стигна до сериозна преоценка на ролята на частните фирми за сигурност.

И Германия работи с наемници

Според оценки на антикорупционната организация "Трансперънси интернешънъл", броят на частните военни и охранителни фирми в Ирак и Афганистан възлиза на четвърт милион. Техните услуги се ползват при охраната на посолства, военни сгради и видни политици, при съпровождането на конвои или организирането на военни лагери. В Германия също има частни фирми за сигурност - "Xeless-Group" има например над 5000 служители. Подобни фирми са в състояние да поемат и спешни поръчения, с които в случай на нужда бързо да се заместят редовните въоръжени сили на дадена държава. Това става ясно от студия на "Трансперънси интернешънъл", цитирана от германската обществено-правна телевизия АРД.

От проучването става ясно, че и Германия ползва услугите на наемници в чужбина. Така например за охраната на няколко граждански обекта и един полицейски тренировъчен лагер в Афганистан били наети 264 местни служители. Интересното е, че през 2004 и 2005 година Бундесверът все още принципно отхвърляше възможността да възлага на външни фирми задачи, свързани с охраната, ремонтите, поддръжката и логистиката по време на международни военни мисии. "В това отношение законодателят е длъжен да внесе яснота и съвсем точно да определи кой има право да поема поръчки и какви точно", казва Петер Конце, член на Управителния съвет на "Трансперънси интернешънъл" Германия. Само че персоналът на частните фирми за сигурност не се отчита в общата бройка на служителите, за които има парламентарно разрешение за чуждестранни мисии – благодарение на този трик политиците демонстрират пред обществеността картина, която очевидно не съответства на реалността.

Използването на частни фирми в сферата на сигурността всъщност попада в "сива зона" по отношение на действащото законодателство. Те не са редовни войски, следователно и не подлежат на същия тип парламентарен контрол като редовните. Почти неизяснени са и юридическите отговорности, когато става дума за закононарушения, извършени от наемници. Затова и "Трансперънси интернешънъл" настоява за повече прозрачност при възлагането на военни поръчения, както и за въвеждането на международни стандарти за качество. "Държавите следва да приемат задължителни правила за подбора и охраната на военни обекти и обекти, свързани с националната сигурност, както и правила за санкционирането при евентуални нарушения", казва Конце.

С оглед на това, че частните фирми играят все по-голяма роля в различни мироопазващи мисии, както и по време на военни интервенции, е "крайно необходимо те да работят професионално и да могат да бъдат подвеждани под отговорност, когато не са способни да проявят желания професионализъм", се казва в студията на организацията.

Какво трябва да се промени?

Според "Трансперънси интернешънъл", проблемното поведение на частните фирми за сигурност застрашава не само местното население, но и подкопава имиджа и успеха на мисиите в чужбина като цяло. В Афганистан например частните фирми все по-често се оказвали замесени в наказуеми деяния – убийства, плячкосвания, корупция, експлоатация на местното население и др. Нерядко тези фирми били въвлечени и в битката за надмощие между различни племена, местни военни вождове или милиции. А когато ставало дума за търсенето на съдебна отговорност, частните фирми обикновено успявали да отърват служителите си от наказания.

Още по-трудно пък се оказва контролирането на частните фирми за сигурност, когато те на свой ред наемат подизпълнители. Държавните органи, възлагащи различни поръчения на подобни фирми, постоянно уверяват, че не предават "основните военни задачи" в ръцете на частници. Само че и досега няма общоприета и утвърдена дефиниция за това кои точно са тези "основни военни задачи". "Трансперънси Интернешънъл" настоява това да се промени, защото смята, че "служителите в частните фирми за сигурност поемат все повече задачи, сред които понякога спада и участието в бойни действия”.