Кой няма шанс в Германия?

Над 40% от всички молби за убежище, подадени в Германия, са на мигранти от Западните Балкани. Става дума най-вече за Косово, Албания и Сърбия. Германската служба за миграцията и бежанците (BAMF) е единствената, която има право да решава кои молби да бъдат приети, и кои – отхвърлени. Критериите, по които става това, са залегнали в Женевската конвенция за бежанците, в германската конституция и в съществуващото законодателство, свързано с даването на убежище. През последните месеци някои от тези германските закони бяха затегнати, като това засяга пряко хората от Западните Балкани.

Наред със Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина за "сигурни трети страни" вече се смятат също и Косово, Албания и Черна гора. Това означава, че от гледна точка на Германия в страните от Западните Балкани не съществува опасност от преследване по политически причини или от нехуманно отношение и прояви на насилие. Освен това в тях вече не са налице и предпоставки, които да бъдат пречка за връщането на хората, на които им е било отказано убежище, обратно в родината им.

Външният министър Франк-Валтер Щайнмайер твърди, че това са страни, които търсят сътрудничество с ЕС, поради което не могат да бъдат третирани като държави, преследващи хора. По време на конференцията за Западните Балкани, проведена през август 2015, въпросните държави дори сами изявиха желание да получат статута на "сигурни трети страни". Причината: покрай най-новия бежански поток Косово, Черна Гора и Албания губят много млади кадри - те напускат родината най-вече по икономически причини.

Какви са причините за отхвърляне на молбите им?

В Женевската конвенция за бежанците е записано, че бедността или недоволството от политическото развитие в родната страна не дават основание да се иска убежище в чужбина.

И тъй като мигрантите от Западните Балкани често не могат да докажат наличието на други съществени причини за искането на убежище, повечето от молбите им се отхвърлят като "неоснователни". Но дори и отказът да се оспори пред Административния съд, шансовете за преразглеждането му са минимални. Затова процентът на признатите бежанци сред мигрантите от Западните Балкани е изключително нисък в сравнение с този на бежанците от други региони.

Факт е, че правозащитни и бежански организации постоянно изтъкват, че в много балкански държави ромите са подложени на дискриминация. Ако обаче съдим по броя на отхвърлените молби за убежище, то явно германските власти не смятат, че тази група мигранти са сериозно застрашени.

Александър Тал от Бежанския съвет в Бавария предполага, че политическият натиск, възникнал покрай огромния приток на бежанци, е толкова силен, че изобщо не се прави задълбочена проверка на молбите, подадени от мигранти от Западните Балкани. Така се стига дори до екстрадирането на хора, чиито случаи са по-особени и заслужават преразглеждане.

Скоро ще важат още по-строги мерки

Същевременно Федералната служба за миграцията и бежанците готви още по-твърд подход. Специално създадените допълнителни работни групи се концентрират над задачата да "разчистят" огромния брой молби за убежище на хора от Западните Балкани. Показателно е, че мигрантите от този регион са събрани в отделни първоприемни лагери. Те остават в тях и, докато не приключи цялата процедура за убежище, няма да бъдат разпределяни за настаняване към германските общини.

В първоприемните лагери бежанците получават предимно материални помощи, а не финансови. Джобни пари им се полагат само за времето, в което са подслонени в лагер за бежанци, но германската държава се стреми да скъси тези периоди. Обработката на една молба за убежище, от подаването й до излизането на окончателното решение, междувременно трае между четири и шест седмици.

Все повече екстрадирани мигранти от Западните Балкани

Германските власти екстрадират отхвърлените кандидати за убежище от Западните Балкани със специални полети. Това се случва по няколко пъти на седмица. Онези, които направят повторен опит да влязат в Германия, рискуват солени финансови глоби, включително заплащането на пълната цена на полета за екстрадиране. Подобни случаи всъщност не са рядкост.

От 1 август 2015 освен това влезе в сила нова разпоредба: тя дава право на властите трайно да забранят достъпа до Шенгенското пространство на хората, нарушили това правило. Последицата от всички тези мерки и ясните политически сигнали явно е достигнала и до Западните Балкани – броят на новопристигащите от този регион бежанци вече намалява сериозно.