Кой се интересува от чайчето на Путин?

Снимките от новата съвместна фотосесия на Владимир Путин и Дмитрий Медведев като че ли са извадени от архивите от преди пет години. Сигурно навремето са забравили да ги покажат. Или може би са ги изгубили, а сега отново са ги открили, отръскали са ги от праха и са ги пуснали из вестници и сайтове. Тези кадри са истинска сензация за любителите на ретрото. Защото те будят единствено асоциации с безвъзвратно отминали времена - било то с 2009-та или 2011-та година, някъде в Сочи или в Подмосковието. Асоциации с времената, когато Путин и Медведев се разхождаха заедно по алеите в парка, играеха бадминтон, а същевременно политолозите сядаха и пишеха множество еднотипни статии, във всяка от които през два реда се повтаряше думата "тандем".

Това е популярният политически термин, обозначаващ неопределеността при разпределението на силите на върха на руската власт. По онова време Путин беше премиер, а Медведев - президент. Човек можеше само да гадае какво ще стане в бъдеще. Не беше ясно чие влияние ще расте и кое ще намалява. Това беше и основната политическа интрига през 2011 година, която приключи с паметния конгрес на "Единна Русия", на който думата "тандем" беше заменена с думата "рокада". Тази дума означаваше, че играта е приключила, първият човек отново е един. И моля, без възражения!

Назад към "тандема"

Неочакваното възраждане на забравения дует не беше случайност. Публикуването на идиличните кадри от фитнес-залата и съвместната закуска на Путин и Медведев имаха ясна цел: да накарат руските политолози отново да жонглират с думата "тандем". Това ни кара да си зададем няколко стари и нови въпроса. Нима Путин подготвя Медведев за свой приемник? Струва ли си да се говори за засилване на ролята на правителството при приемането на политически решения? Дали не изкарват Медведев отново на преден план, за да му припишат отговорността за случващото се в Русия и за провалите в икономиката, които тепърва предстоят?

Да, кремълските политолози отново налагат на обществото политическия дневен ред. Неочакваното "възраждане" на "тандема" обаче днес изглежда много по-различно, отколкото преди четири-пет години. През 2011 нямаше (или ни се струваше, че няма) по-важни проблеми от поредните избори. А сега е различно.

Дори да предположим, че ни показват началото на нова операция от серията "Наследник", това не би трябвало да ни кара да забравим съдбата на страната и да се концентрираме само върху съдбата на "наследника". Присъдата срещу Олег Сенцов, преразпределението на силите в големия руски бизнес, политическата криза в Кремъл или падането на курса на рублата и пожарите в Бурятия: всички тези сюжети са далеч "по-увлекателни" в сравнение с вечната и изкуствена интрига около отношенията между президента и премиера.

Как Русия изгуби себе си

Ако трябва да бъдем честни, през последната година и половина Русия изгуби себе си - и в историята, и в световната политика, и в икономика. Времената на всепобеждаващото петролно богатство отминават. Все още няма нов модел за отношението на държавата с гражданите й, нито пък с останалия свят. Дали въобще някому е ясно накъде върви страната?

Днес хората в Русия се борят с много тежки проблеми. На тях не им е до това да разглеждат снимки на Путин и Медведев - било то как пият чай или как спортуват. Те са нещо като усмивки от старите ленти или щампа от миналото. Проблемът е в това, че именно хора от миналото и днес заемат двете най-висши длъжности в Русия. А това дали изглеждат добре пред обективите няма никакво значение.

*Олег Кашин е журналист и писател. Той е основател и редактор на информационния портал kashin.guru. Кашин има седмична колонка в сайта на Дойче веле на руски език.