Кой ще лекува България?

Сред многото тревожни факти, които ни засипаха вместо обичайния сняг в началото на януари, особено тревожен е фактът за лекарите, напускащи България. Цели региони в страната се "оголват" откъм здравеопазване, сякаш се завръщаме в някаква предмодерна епоха. Вече десетилетия се провеждат-недопровеждат все нови реформи в здравеопазването, които само умножават въпросите.

Докато вървя към една от старите и големи софийски болници, в която съм и родена, на всеки пет крачки се натъквам на реклама, подканяща те да станеш герой, като се запишеш за участие в шоу и спечелиш 250 000 лева. Това не е новина. Щеше да бъде обаче, ако с рекламата те примамваха да станеш лекар, да останеш да работиш в България и годишния ти доход да е 250 000 лева… Но българските лекари, които масово напускат страната, са примамени другаде - и заради по-високите доходи, и заради по-добрите условия за работа и реализация.

Тревожни данни

Повече от тревожни са данните, изнесени от Българския лекарски съюз (БЛС). Председателят му д-р Цветан Райчинов твърди, че в страната вече има цели региони, в които по отделни специалности няма лекари. Националният статистически институт също предоставя безутешни цифри и констатации: половината от българските лекари работят в шестте най-големи градове в България. От общо 28 643 практикуващи лекари през 2012 година 5 833 са в София, 3 126 в Пловдив, 2 139 във Варна, 1 398 в Стара Загора, 1326 в Плевен и 1179 в Бургас. Най-малък е броят на медиците в Силистра, Разград и Смолян. Съществува и тежък проблем с липсата на интерес към определени специалности. Анестезиолозите, реаниматорите, патоанатомите и лекарите в Спешната помощ стават все по-малко.

Въпросът обаче вече не е "Защо стигнахме дотук?". Дори и да открием най-вярната съвкупност от отговори (като десетките започвани и недопровеждани реформи в системата на здравеопазването, липса на единна здравна карта и цялостна визия за развитието и синхронизирането между добро обществено и частно здравеопазване, за разпределение на осигурителните вноски и тежести и демонополизиране на Националната здравноосигурителна каса), колата вече изглежда преобърната. Изгубено е твърде много време и доверие между пациенти и лекари.

Лекарите, които остават в България

Несъмнено крещящите цифри и данни обобщават цялостната картина, но животът, да не забравяме, е конкретен, затова и далеч по-многообразен. Примерите на реализирани, авторитетни и добре печелещи в България лекари също са налице. Те искат да останат и да работят в България. Д-р Мариана Талева например е личен лекар с две специалности - педиатрия и обща медицина. Убедена е, че стига да си посветен на високата мисия на професията си, възможностите да се реализираш като лекар и да имаш високи и почтени доходи и тук са налице. "Естествено, че са нужни големи усилия, непрекъснато трябва да се развиваш и дообразоваш, но искаш ли да си добър лекар, не би могло да е и иначе. Обичам работата си и нищо в нея не ми тежи, но ме подтиска унилостта навън, мрачното недружелюбие по улиците, ожесточенията в обществото", казва тя.

Д-р Асен Тодоров е специализант по хирургия в Националния онкологичен център и отскоро е назначен на постоянно място. Никога не е можел да си представи, че няма да бъде лекар, лекар е и неговият баща. Убеден е, че няма по-добро място за специализация и по-добри учители от утвърдените специалисти, с които има шанса да работи. Решил е да остане в България, въпреки че близо 70% от колегите му, с които е следвал, вече са зад граница. "Живяхме заедно по време на цялото следване и сега почти всяка вечер сме заедно в Скайп. Техният основен мотив да напуснат България е ниското заплащане. Самият аз, въпреки че работя, не мога да се издържам сам, направо съм изгубен, ако родителите ми не продължаваха да ми помагат", разказва д-р Тодоров.