Който вярва, той не се смее - или?

Исус не се смее. Никога. В Библията поне няма нито един пасаж, в който Божият син се смее. Приключена ли е с това темата за християнството и хумора? Разбира се, че не. Уве Сварат, който преподава теология в евангелистката Свободна баптистка църква, казва:

Христос е разнолик

"Аз си представям Христос, така както ни го обрисува Новият завет, като един много ведър човек. Дори като един много весел човек, въпреки всичката му сериозност."

Един мрачен Христос наистина трудно би могъл да спечели сърцата на вярващите. До края на Средновековието е било обичайно, поне по Великден свещеникът да разсмива паството с вицове. Техният смях символизирал радостта от възкресението - отбелязва Уве Сварат:

"Вярата помага на човека да се отърси от някои проблеми и душевни терзания. Но хората, които по природа клонят към песимизъм, се развеселяват по-трудно от останалите. Така че хуморът е въпрос и на естествена настройка."

Калвинистите например проповядват извънредна строгост. Веселието е било смятано от тях за грях. Католиците от друга страна се водят за много по-ведри и склонни към смях. Ето обяснението, което предлага Мартин Кнехтгес от Католическата академия в Берлин:

Религия и веселие не са взаимноизключващи се понятия

"На католиците им липсва протестантският трудов етос, това може би ги прави и по-весели. Може да се каже, че от културологична гледна точка католиците са по-склонни от протестантите да съчетаят вярата с хумора."

Католиците имат по--голям потенциал в сферата на един почти класически терен на религиозния хумор - става дума за способността за присмех над представителите на църквата. В подкрепа на това твърдение, ето един виц:

Двама католически свещеници си приказват и единият казва на другия: "Ние двамата с теб явно никога няма да се видим женени. Приятелят му отвръща: "Ние двамата не, но затова пък нашите деца!"