Който не пее, не е предан!

В израелския национален химн се говори единствено за евреите. Нищо чудно тогава, че израелските араби не могат да се идентифицират с него. Дошло е време за нов химн - твърди писателят Ифтах Ашкенази и пледира за повече толерантност спрямо друговерците. Сценките са все едни и същи, пише Ашкенази: когато израелски араби станат на крака при изпълнението на израелския национален химн, но се въздържат да пеят, обществените реакции са предвидими като рефлекса на Павлов.

Или евреите, или арабите

Крайната десница клейми арабите като нелоялни граждани, а останалите - т.е. ционистката левица и консервативният център, хвалят техния отказ. Защото в израелския химн се пее за "еврейската душа", а това не дава на арабите възможност да се идентифицират със съдържанието му. Химнът обвързва еврейския народ тясно с географското местоположение, като обяснява тази връзка с исторически аргументи. А това представлява проблем, защото ако 2-хилядната еврейска история представлява фундамент за израелската национална държава, тогава излиза, че национализмът е направо неизбежен.

Това пък води до извода, че само една общност може да определя какво да се случва в държавата Израел: или евреите, или арабите. И тъй като всички неизбежно поставят на преден план еврейската история, мнозинството от хората в днешен Израел се чувства като потискано малцинство.

Питам се, пише по-нататък Ифтах Ашкенази, дали това разбиране за нацията наистина е единствено възможното. Отговорът може би трябва да се търси в Шестия конгрес на ционистите, проведен през лятото на 1903 година. Тогава "HaTikwa" ("Надеждата") е избрана за химн на еврейското национално движение. Основателят на ционизма Теодор Херцл явно не е харесвал този химн, и то не без основания.

Идеалът за толерантна нация

Херцл не е искал да чака създаването на еврейска държава в Израел, а е искал да основе еврейска колония в Уганда. Токова било предложението на британците. Конгресът обаче взима решение в полза на историческото право на Израел и определя "HaTikwa" за химн. Херцл искал ционизъм, който почива на универсални човешки ценности, защото смятал, че след всичко, което са преживели и препатили евреите, те би следвало да създадат толерантна нация, която да е съпричастна към страданията на другите.

Всичко това може и да звучи наивно, но според мен, допълва Ифтах Ашкенази, това е единствената възможност да се идентифицирам с идеята за една еврейска нация. А схващанията на Херцл биха могли да помогнат за разкрепостяването на твърде скованата и инертна политика на Израел. Днес всички са заети предимно с това да търсят исторически основания за сегашната ситуация. Но този подход е грешен. Крайно време е да започнем да говорим за бъдещето, пледира Ашкенази.

ДР, ДПА, И. Ашкенази, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел