Който не работи, няма как да учи!

26-годишният Шаваш учи машиностроене в Гумерсбах. Има трима братя, двама от които също следват. Не може да разчита на пари от родителите си, затова му се налага да работи паралелно с учението: "Работил съм на много места, сега съм гледач на възрастни хора, но заработвам и по линия на студентската организация АСТА. Ще работя и през ваканцията, за да мога да спестя пари за следващата учебна година и за покриването на застраховките."

Случаят на Шаваш не е ни най-малко изолиран: трима от всеки четирима студенти в Германия работят паралелно със следването, за да могат да си позволят разходите за висшето образование. На мнозина им се налага да работят на няколко места.

"Местните" са привилегировани

Чуждестранните студенти имат и още един проблем - условията за тях са по-строги: разрешава им се да работят най-много 90 дни през годината, в противен случай ще изгубят студентския си статут. Генералният секретар на германската студентска мрежа Ахим Майер обяснява:

"Финансирането на следването е сериозен проблем за чуждестранните студенти. Особено пък за тези, които са завършили и биха искали да останат на работа в Германия - което е смислено, при положение, че са следвали тук. Те имат допълнителни затруднения, понеже това правило важи и за тях, а разходите им са по-високи."

Дори и да си намериш работно място обаче, работата трябва да бъде координирана с лекциите и семинарите в университета и не бива да пречи на следването. Джан от Италия например е трябвало да търси дълго, докато намери подходящо място: "Правех телефонни проучвания и консултирах клиентите на една интернет-фирма в продължение на две години и половина. Работех тогава, когато бях свободен от лекции, но определено не ми беше леко по време на семестъра. Случвало се е и да пропускам учебни занятия, които след това трябваше да наваксвам."

Кредитът е крайно решение

Комбинацията от тежко следване и тежка работа определено не е сред най-добрите предпоставки за овладяване на знаянията. Ето защо не е чудно, че много студенти стигат до идеята да финансират следването си с кредит. Финансовата експертка Щефани Лааг гледа на тези кредити доста критично: "Принципно трябва преди решението за вземане на кредит да се проучат всички други възможности за финансиране на следването. Да се види дали все пак не могат да помогнат родителите? Дали не може да се получи стипендия, ако студентът е социално слаб? Възможно ли е паралелното работене? Кредитът е крайно решение, тъй като представлява сериозно финансово натоварване."

Звучи логично, но много от студентите не премислят достатъчно подробно нещата. А би трябвало, при това още преди началото на следването - за да се установи дали то няма да представлява твърде голямо финансово бреме.

Автор: А. Химелрат, Б. Михайлова/ Редакто: Б. Рачева