Колко полицаи са нужни на България?

Българите плащат много повече за сигурност, отколкото в действителност получават. Системата на МВР е доведена до абсурдно състояние: в нея всичко е сведено до възпроизводство на администрацията и на преразходите за нейната издръжка - за сметка на нуждата от кадри и технически ресурс за борба с организираната и битовата престъпност.

Направените през последните десет години над 50 взаимно изключващи се поправки в Закона за МВР и непрекъснатите прехвърляния, закривания и откривания на служби и дирекции са имитация на реформи, чиято цел е запазването на привилегиите от времето на Народната милиция. И досега МВР е „черна кутия“ в публичното пространство, която не дава пълна, вярна и обективна информация за състоянието на борбата с престъпността. Тези изводи са пресечните точки в оценката на трима експерти - на бившия висш кадър на МВР Валери Григоров и икономистите Красен Станчев и Георги Ангелов.

Защо българската полиция не се променя?

Валери Григоров е категоричен, че основни причини за липсата на промени в системата на МВР трябва да се търсят както в симбиозата между самото ведомство и управляващите, така и в обрастването на министерството с администрация. „Само за 10 години броят на дирекциите в министерството се удвои и в момента те са 20. Непрекъснатата му бюрократизация намали с една трета броя на патрулиращите (в София – б.а.) полицаи и ги постави зад бюрата. Но от канцелариите няма как да се води борба с престъпността. Чиновниците, които по моя информация съставляват над 20 на сто от служителите, получават заплати над 2 000 лева, докато патрулиращите полицаи вземат около 700 лева“, твърди Григоров.

По думите на бившия полицейски началник, бранените години наред високи заплати, бонуси и привилегии изяждат близо 90 % от бюджета на МВР. Така например през миналата година от 1,25 млрд. лева държавна издръжка на ведомството за заплати и поощрения са изразходени близо 1,1 млрд. лева, а за инвестиции в сгради, технологии и обучение е останал едва 1 процент от бюджета на МВР.

„Подобно разрастване на администрацията върху неспирен поток от несъобразени с резултатите от полицейската работа обществени блага води до отрицателен подбор на кадрите в системата. В нея остават по-некадърните, които нямат възможност за реализация в други сфери", казва за ДВ икономистът Красен Станчев от Института за пазарна икономика (ИПИ). Според него за заблатяването допринася и обрастването на МВР с дейности, които може да върши и частният сектор – регистрация на коли, ведомствена охрана и прочие. Ежегодно преразходът в бюджета на МВР е около 20 %. Между 3 и 5 хиляди души всяка година напускат ведомството и само за покриването на техните 20 заплати данъкоплатците дават между 60 и 80 млн. лева. В тази сметка не влизат изплащаните социални и здравни осигуровки на полицаите и администрацията и огромните и безсмислени разходи за специализирана МВР-академия, болница, почивни комплекси и прочие „придобивки“, наследени от времето на НРБ, твърди Станчев.

„Никъде по света няма администрация, приравнена към първа категория труд, към която спадат миньорите и граничарите. Като данъкоплатец се възмущавам, че всички административни служители на МВР хем ползват карти за градски транспорт на стойност 80 лева месечно (в София – б.а.) , хем се возят във ведомствения транспорт, който ги кара към Главното управление на Националната полиция или академията „Симеоново“, например. В същото време няма средства и човешки ресурс за осигуряване на полицейска закрила в селата, където бедни и самотни хора са най-честите жертви на многобройни и тежки престъпления“, възмущава се Валери Георгиев.

Какво получава обществото от МВР?

Икономистът Георги Ангелов от "Отворено общество" твърди, че МВР докладва различен числен състав на ведомството в Евростат и в НСИ - съответно 27 хиляди в Люксембург и 49 600 хиляди служители през 2014 г. за българската статистика. „Доскоро тези цифри бяха крити като държавна тайна", добавя експертът.

„Полицията в България, заедно със съдебната система, заема последните места по доверие на гражданите, според данните на Евробарометър за Европейския съюз. В доклад на консултантската компания „Прайс Уотърхаус“ се посочва, че ежегодно една четвърт от фирмите в България стават жертви на престъпления, свързани с измами, и търпят щети средно по около 100 хил. долара. Много от криминалните атаки срещу кибернетичната сигурност не могат да бъдат овладени, защото те се извършват на равнища далеч над кадровите и технологични възможности на организации като МВР, които заделят нищожен дял от бюджета си за обучение и нови технологии“, добавя друг щрих към картината икономистът Красен Станчев.

"Грузински вариант"?

Григоров е убеден, че без функционален анализ за пригодността на всяко звено в системата на МВР не може да се състави план за реформи във ведомството. Такъв анализ никога не е правен, затова пък институцията се огражда с високи стени срещу всеки опит да се наруши установеното от десетилетия статукво, твърди бившият полицейски началник. "Плашещо е, че вътре в системата на МВР няма признаци за реформаторско мислене. Там предпочитат имитациите. Протестите на полицаите бяха израз и на гнева срещу бездействието“, казва още Григоров и добавя, че няма как да се случи реформата, докато отвътре се защитава статуквото, а отвън няма обществен натиск и политическа воля за промяна.

Икономистът Красен Станчев изключва "грузинския" вариант за реформа. В Грузия беше премахната изцяло пътната полиция, а съставът на МВР беше намален от 85 хиляди на 26 хиляди души. „Не може хора, които нямат куража да съкратят десетина дни от големите отпуски на служителите на ведомството, да намерят сили да уволнят хиляди непригодни полицаи и чиновници. Според мен, нещата в българското МВР ще се случат по български – след натиск отвън", казва той.

Преди 3 години бе направен опит с конкурс в МВР да влезе чужда консултантска компания и да предложи варианта за реформирането на ведомството. Този опит обаче много бързо и решително беше блокиран. "Този случай показва колко е важно обществото да получи навременна и правдива информация за това какво е истинското състояние на българската полиция и защо тя остава голям длъжник на обществото по отношение на изпълнението на основната си задача - да осигури далеч по-високи равнища на ред, сигурност и законност", казва икономистът Георги Ангелов.