Колко скъпо ще ни излязат бежанците?

Икономистите са хора на рационалното мислене, на точните цифри и статистики. Емоциите нямат място в тяхната професия. Затова може да е само от полза, ако им дадем думата в разгорещения дебат за последиците от безпрецедентния приток на бежанци. Вероятно тъкмо икономистите могат да преценят най-добре какво очаква Германия и дали това предизвикателство ще промени страната към по-добро или към по-лошо. Берлинското сдружение "Лайбниц" направи именно това - покани шестима шефове на водещи икономически институти на дискусия по темата за бежанците.

По време на дискусията бързо стана ясно, че икономистите рядко са на едно мнение - още повече пък, когато няма достатъчно надеждни цифри за изготвянето на задълбочена оценка. Според изчисленията, през 2015 година в Германия се пристигнали 1,1 милиона мигранти. Почти половината от тях са подали молби за предоставяне на убежище. "Ние изобщо не знаем каква квалификация имат тези хора. Дори не знаем колко и какви са те в действителност", казва Клеменс Фюст от Центъра за европейски икономически изследвания.

Сигурно е само, че за всички тези хора трябва да бъдат осигурени прехрана и подслон. Ханс-Вернер Зин от института Ifo оценява разходите на 12 до 20 милиарда евро годишно. Това е огромна сума, но според Марсел Фрацшер, шеф на Германския институт за икономически проучвания, тя може да бъде осигурена без особени проблеми. "Обществените каси са в отлично състояние. Затова няма спор, че в краткосрочен план ще се справим", уверява икономистът.

"Чувал, пълен с проблеми"

А как изглеждат дългосрочните последици? "Колкото повече средства вложим днес в квалификация и интеграция, толкова по-бързо тези хора ще си намерят работа. И толкова по-голяма ще е икономическата полза от тях", казва Марсел Фрацшер. Но за да имат шанс на германския трудов пазар, бежанците първо трябва да научат немски език. Шефът на института Ifo Ханс-Вернер Зин е особено песимистичен в това отношение. За него бежанците така и така са "чувал, пълен с проблеми". 65 процента от младежите, завършили училище в Сирия на 15-годишна възраст, не могат нито да делят, нито да умножават правилно. А това означава, че е напълно безсмислено да бъдат включвани в курсове за квалификация. Всички тези хора трябва да бъдат обучавани наново, предупреждава Ханс-Вернер Зин. И признава, че му е трудно да съзре някаква икономическа полза от притока на бежанци. Според него в случая става дума преди всичко за една непосилна хуманитарна задача. "Няма да издържим", прогнозира известният икономист.

Клеменс Фюст от Центъра за европейски икономически изследвания не е чак такъв песимист. Експертът излиза и с едно конкретно предложение: съкратени курсове за обучение в дейности, които не изискват висока квалификация. След това Фюст казва нещо, което със сигурност няма да се хареса на повечето политици: "Ще имаме нужда от нов ниско платен сектор".

Денис Сноуър от Института за световна икономика към университета в Кил също вижда неизползван потенциал. Той предлага въвеждането на "ваучери за трудов договор", които да издава държавата. Фирмите, които използват тези ваучери, ще плащат по-ниски заплати. А когато изтече валидността на ваучера, някои трудещи се със сигурност ще са вече толкова добри, че фирмата ще иска да ги задържи. Денис Сноуър е единственият икономист, който влага емоции в дискусията: "Разходите за интеграция зависят от успеха на социалната интеграция. Ако гледаме на мигрантите като на чужди, вече сме губещи. Местното население и бежанците трябва да се сплотят и да станат едно общество. Това е от решаващо значение за успеха на този проект", казва експертът.

Какви хора пристигат в Германия?

Но много зависи от това какви хора пристигат в Германия. В това оношение икономистите са единодушни, че щеше да е по-добре, ако Германия можеше да подбира мигрантите - например с точкова система, както правят в Канада. Но Германия е все още твърде далеч от подобно решение. Нещо повече дори: според икономиста Райнт Гроп, бежанците се отправят така масово тъкмо към Германия, защото знаят, че тук бързо започват да получават социални помощи. Подобно мнение застъпва и Клеменс Фюст от Центъра за европейски икономически изследвания: "За да решим проблемите на германските социални каси, страната се нуждае не просто от повече хора, а от повече трудещи се, които да плащат осигурителни вноски", казва Фюст и добавя, че сега всичко зависи от това дали Германия ще съумее да обучи бежанците така, че след няколко години те да са вече "нетни платци". И още нещо много важно: никой не е в състояние да прогнозира колко мигранти ще търсят тепърва убежище в Германия.