"Командирът от СС не позна. Аз още бях там."

Тя е истинско "полско съкровище", казва Йохана Крол от варшавския музей POLIN. Думите ѝ се отнасят за Кристина Будницка, която е застанала пред близо 400 младежи, дошли на посещение в музея, и им разказва историята на полските евреи. Някои от учениците са се срещали и преди с 85-годишната жена, оцеляла от Холокоста. За нея разговорите с младежите са нещо като терапия.

"Започнах да разказвам моята история след като станах член на сдружението "Децата от Холокоста" и трябваше да се конфронтирам с миналото. Исках да разбера коя съм и защо живея", разказва Кристина Будницка. Това се случва в началото на 1990-те години. След падането на Желязната завеса много евреи в Полша, оцелели от Холокоста, започват да тематизират своя произход.

"Жегата беше непоносима"

Навремето Кристина Будницка била депортирана във Варшавското гето. По време на въстанието от 1943, с което хората се опитват да окажат съпротива на нацисткия терор, тя се криела от нацистите в един малък бункер. Докато германските окупатори потушавали еврейското въстание с огнепръскачки, бомби и газ, долу в бункера жегата станала непоносима. Десетгодишната тогава Кристина успяла да се измъкне от бункера и да пропълзи до канализацията. След месеци на тежки мъки помощници от полското съпротивително движение я извадили от канализацията и я отвели в околностите на Варшава, където тя се укривала до края на войната.

"Ако не можех да разкажа всичко това, сигурно щях да свърша в някоя психиатрия, защото преживях много ужаси", споделя днес Кристина Будницка. Йохана Крол, която е шефка на отдела за аудиовизуални медии в музея POLIN, води интервюта със свидетели на времето - такива като Кристина Будницка. POLIN е един от най-известните музеи в страната. Той описва историята на евреите в Полша, а голяма част от експонатите отправят поглед към Средновековието.

POLIN е и един от най-посещаваните музеи в Полша. Също и сега, когато мнозина смятат, че антисемитизмът отново се надига. В началото на април тази година главният равин на Полша Михаел Шудрих беше взет на прицел от полски националистически интернет портали, близки до управляващата партия "Право и справедливост", след негово интервю за Дойче Веле. В изказването си пред Дойче Веле той предупреди за опасността, произхождаща от надигащия се антисемитизъм в Полша. В Туитър Михаел Шудрих беше заклеймен като родоотстъпник, защото критикувал Полша пред останалия свят.

Щрооп и телеграмата до Берлин

Пред музея POLIN се издига паметник на жертвите от въстанието във Варшавското гето. Той е поставен там още по времето на социализма. Днес Кристина Будницка стои пред него и изглежда замислена. "Тези 30 години бяха освежаващи", казва тя, визирайки подхода към миналото след падането на Желязната завеса. Но същевременно с тревога отбелязва, че антисемитизмът се надига отново. "Днес съсипват всичко. А навремето беше по-спокойно. Възможно е само на повърхността да е било спокойно, не знам. Аз не съм експерт, за да давам точни преценки. Но за нас беше по-спокойно. Не се чуваше нищо за антисемитски прояви. А днес отново става страшно. Но пък може и нещата отново да се променят за добро", казва тя.

Кристина Будницка мисли и за онези млади хора, които внимателно слушат нейните разкази. Срещите с тях ѝ дават надежда, споделя 85-годишната жена, разглеждайки снимките на германския Вермахт от Варшавското гето. Те са от доклада на командира от СС Юрген Щрооп, който ръководи потушаването на въстанието във Варшавското гето. Той озаглавява доклада си до Берлин "Варшавското гето вече не съществува". "Щрооп взривява голямата синагога на Банковия площад и изпраща телеграма до Берлин, в която пише, че еврейският въпрос е решен и че във Варшава вече няма евреи", припомня Кристина Будницка и добавя: "Той обаче грешеше. Аз все още бях там!"