Конците, които свързват българи, гърци и румънци

Днес милиони българи и румънци ще закичат с мартеници свои близки, колеги и приятели. И не само те. "Първомартенската традиция с червено-белите конци е разпространена не само в България и Румъния, но и в Северна Гърция и Молдова", казва Димитрина Ланг, председател на Миграционния съвет към община Мюнхен. "Аз самата разбрах едва преди няколко години, че на 1 март хората в Молдова и Румъния също се закичват с мартеници. Знаех само за нас, българите, и за Северна Гърция."

Филм разказва на германците за мартеницата

Димитрина Ланг разказва пред Дойче Веле, че през 2016 сдружението на българите в Мюнхен "Единство" и едно от сдруженията на румънците в баварската столица си поставят за цел да направят филм за мартеницата, за да разкажат на колкото може повече хора в Германия за тази прекрасна традиция. "Идеята на първомартенския обичай е една и съща и в четирите страни: той символизира събуждането на природата, промяната към по-добро, посрещането на пролетта. Затова и решихме заедно да направим нещо, за да популяризираме мартеницата в Германия", разказва Димитрина Ланг.

"Премиерата на филма беше през есента на 2017. Интересът в Мюнхен беше голям, филмът се прожектира в различни училища в Мюнхен и Аугсбург", казва председателката на Миграционния съвет в Мюнхен. Едночасовият филм включва няколко по-къси филмчета за първомартенската традиция: на български, румънски и гръцки език, като, разбира се, всички са с превод на немски, обяснява Димитрина Ланг. Филмът се казва "Märzchen" и е финансиран от мюнхенската организация "Morgen", която обединява мигрантските сдружения в баварската столица.

Ланг разказва, че в Румъния и Молдова мартеницата е наричана "мърцишор", а в Северна Гърция - "мартис". В Румъния предполагат, че мартеницата съществува още от епохата на траките. А денят, в който хората си я  подарявали, маркирал началото на пролетта. Първоначално мартениците били изработвани от овча вълна. Навремето жените ги връзвали по китките на мъжете. Днес е обратното: с мартеници се кичат предимно дамите. Червеният цвят символизира слънцето, а белият - снега, изпод който се подава първата зеленина.

Легендата за хан Аспарух

"В България има няколко легенди за раждането на мартеницата", разказва Димитрина Ланг и ни връща към времето на хан Аспарух. Според преданието, един ден той получил дар от сестра си - китка, привързана с бял конец към крака на птичка. Конецът обаче наранил крачето на птицата и се оцветил в червено. А птичката пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март. Оттам тръгнала традицията на този ден българите да се закичват с червено-бели конци за здраве, щастие и сполука.

Димитрина Ланг споделя, че нейните германски колеги и приятели всяка година с нетърпение очакват 1 март - защото знаят, че ще получат мартеница. "Винаги много се радват и вярват, че така ще бъдат по-здрави и щастливи. Проблем се оказва само щъркелът. В Мюнхен рядко се виждат щъркели, затова те просто носят мартеничките известно време, след което ги свалят от ръцете си. Една моя колежка е закачила всички мартеници, които съм ѝ подарявала, на една дъска пред бюрото ѝ. В офиса ни си имаме, така да се каже, една малка изложба на мартенички."

*****

Изгледайте и видеото ни за Димитрина Ланг: