Координаторът на Пакта за стабилност Ерхард Бусек за перспективите пред Косово

Г-н Бусек, доколко е реалистична, според вас, представата, че Косово може да бъде разделено заради съпротивата на косовските албанци?

За момента има само предложения, някои от които се натъкват на сериозен отпор. Непредставянето на предложение, обаче, не би било решение на проблема. Надали би могъл да се намери компромис, който да се приема от всички, но естествено има нужда от решение, с което да може да се живее – това трябва да е изходната точка. Сред всички не толкова добри решения все едно трябва да е приемливо. Сега съществува възможността или да се постигне известно сближаване, или пък да се изостри конфликтът в едната или в другата посока, с всички съответни последствия.

Мнозина наблюдатели са на мнението, че компромис изобщо не би бил възможен. Какви перспективи виждате вие в сегашния опит за диалог с продължителност 120 дни?

Перспективата е доста ясна – щом съществува нещо, по което може да се постигне близост и да се намали дистанцията, това вече е една възможност. Но това няма да е решение, което ще бъде прието с широко одобрение. Другото решение, естествено, ще е това да се стигне до едностранно признаване на независимостта. Което съдържа своя собствена проблематика и започва още в рамките на самия Европейски съюз.

Трябва да се има предвид и, че едностранното признаване ще се осъществи изобщо без Обединените нации – това трябва да е ясно. Затова и мнозина се въздържат – с най-добри намерения. Трябва да се има предвид и, че Европейският съюз играе важна роля при изграждането на институциите в Косово – но на базата на какъв мандат би могъл да продължи да го прави? В този момент започват проблемите с последствията. Лично аз не смятам, че едностранното признаване е желателно.

До момента контактната група принципно отхвърляше разделението на Косово, сега, обаче, тройката посредници допуснаха този вариант. Дали става дума за измяна на принципите?

И в това отношение политиката се проявява като изкуство на възможното. Досега принципите се споменаваха най-вече заради сходството в ситуацията с други паралелни случаи. Мисля, че трябва ясно да се каже – въпросът за Косово няма да доведе до решение и за други подобни ситуации, той е уникален. До момента това е единственият случай на интервенция на НАТО. Затова мисля, че извеждането на паралели е много проблематично, въпросът е повече от компетенциите на Съвета за сигурност на ООН. И до момента сме били свидетели на сръбски позиции, неотхвърлящи изцяло разделението при определени условия. От тази гледна точка посредническата тройка очевидно има основания да споменава отново това предложение.

В Косово, обаче, чисто географското разделение не би било възможно...

Правилно – става дума за решение в полза на мнозинството. Сърбите в останалите части на Косово ще останат. Не бива да се подценява и това, че и албанците в долината на Прешево имат определени претенции към Сърбия и настояват за корекция на границите. Във всеки случай това е като отварянето на кутията на Пандора. Решаващият въпрос, според мен, е дали в ситуацията с Косово изобщо ще сме в състояние да стигнем до временно решение. Дори и да разполагаме с вечен мандат от ООН, това не би могло да бъде решение завинаги.