Корабокрушенци от далечното минало

От няколко месеца насам темата за прииждащите от България и Румъния роми заема централно място в германския печат. Дискусията обаче се води прекалено агресивно и е повлияна изцяло от популизма, твърдят от Централния съвет на германските синти и роми. Именно затова Съветът отправи молба към федералния президент Йоахим Гаук да се намеси в актуалната дискусия и да призове политиците към повече умереност.

Ромският народ живее в Европа от около 600 години. И почти толкова дълго ромите са обект на изолация, преследвания и дискриминация. Защо? В своята книга "Европа изнамери циганите", излязла от печат през 2011 година, литературоведът Клаус Михаел Богдал обяснява как се стигна до всичко това. Именно за това заглавие Богдал сега получава една от най-значимите германски литературни награди - Лайпцигската награда за книги, посветени на европейското разбирателство, която е дотирана с 15 000 евро. В аргументацията на журито се казва, че покрай новоразпалилия се нов антициганизъм в Европа епохалното изследване на Богдал придобива нова актуалност.

Gypsies, Gitanos, Gens Ciganorum

Ромите пристигат в Европа през XV век. На английски ги наричат "Gypsies", тъй като първоначално са били смятани за египтяни по произход. В испанския са известни като "Gitanos", а на немски първоначално те са "Gens Ciganorum". Навремето навсякъде в Европа те са възприемани като непознати и чужди, като заплаха за обществото, тъй като са прекалено различни. В онези години спекулациите за произхода им, който междувременно е изяснен, са многобройни. Поради номадския им начин на живот ромите са причислявани към пустинните и степни племена, асоциирани са с изостаналост и примитивност. Те са нещо като отломка от едно отдавна отминало време, достигнало до бреговете на модерния свят.

Нищо чудно, че навремето европейската културна хегемония се чувства почти длъжна да се разграничи и дистанцира от тези хора, дори и само за да демонстрира своята модерност. Това се оказва още по-лесно поради факта, че ромските народи не разполагат със своя писмена култура. Това ги превръща в лесен обект на всевъзможни обвинения, високомерни клишета и етикети. Наричат ги как ли не - "нецивилизовани паразити", "некултивирани номади", "варвари" и "диваци".

Самоутвърждаване за сметка на ромите

На практика на европейците се удава следното, пише Богдал: те успяват да превърнат омразата, отрицанието и дистанцирането от ромите в доказателство за собствената си култивираност. Отношението към ромите не е лишено и от лицемерие - защото отрицателните емоции съществуват редом с романтично обагрени представи за волния живот на циганите, повечето от които не отговарят на реалността.

А по какво омразата спрямо ромите се различава от ненавистта към чужденците? Отговорът на Клаус Михаел Богдал гласи: "Европейските общества на новото време раждат два различни типажа на "другостта". Първият е този на врага - в лицето на някоя чужда нация, срещу която обикновенно се води борба за териториална, икономическа и културна хегемония. Вторият е този на чуждия човек - на хората, които не са непременно врагове, но пък и не са приятели и завинаги си остават чужди и неприети. Към втората категория спадат именно "циганинът" и "евреинът" като стереотипни фигури.

Автор: З. Бартлик, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева