Коронавирус: българските власти са абдикирали от проблема
22 ноември 2020"Не може в тази ситуация, от която зависи нашият живот и този на близките ни, да стоим на едно място и да викаме неволята или всеки да се спасява сам", убедена е Стефка Николов. Българката е следвала политология, социология и бизнес администрация в Германия. В интервю за ДВ Николов сравнява това, което (не) прави българското правителство, с мерките, което предприемат другите държави. Какви са нейните критики?
Стефка Николов: Всички правителства в Европа реагираха бързо и с изградена стратегия. Дадоха ясен отговор на рязко покачващите се случаи. Независимо дали социалистически, консервативни или популистки, всички правителства избраха здравето и живота на населението си пред неконтролираното разпространение на вируса. Те ограничиха правата и свободата на гражданите, но успяха да запазят най-ценното - човешкия капитал. Предпочетоха краткия спринт, а не дългия маратон.
Само в България все още няма политическа отговорност за случващото се, а именно за това, че стотици хора губят живота си в неравната битка с вируса. Има единствено половинчати мерки и неясни стратегии, които в дългосрочен план ще доведат до задънена улица.
ДВ: Нали знаете колко бързо ще Ви обвинят, че отвън е много лесно да се съди.
Стефка Николов: Държавата трябва да защитава и да пази здравето на хората. Но в България от началото на епидемията досега, девет месеца по-късно, така и не се видя ясен план или стратегия за действие, обратно на това, което политиците обясняват. Дори и да има някакви мерки, те бяха неясни и неаргументирани за обществото. Имаше достатъчно време за подготовката на стратегия и план за реакция, които в дългосрочен план да осигурят стабилност и доверие сред обществото.
Само за пример: в Бавария, където живея, PCR-тестовете за коронавирус са безплатни за всички граждани, независимо дали имаш симптоми или не - поема ги здравната каса. Второ, всеки който пожелае преглед, има няколко варианта - да се прегледа при личния лекар, като ако няма симптоми, може да отиде по всяко време, а ако има - след нормалния прием по един час на ден. Втората възможност е да поиска посещение вкъщи на лекар от регионалната служба и тестване. В последните седмици за подсилване на екипите са сформирани и нови центрове от различни организации като Германския Червен кръст. Другата възможност са пунктовете за тестване на открито, в които минаваш с автомобила си и ти взимат проба през прозореца. За получаването на резултата също има няколко възможности - на страницата на изследващата лаборатория, чрез SMS, чрез специално приложение, телефонно обаждане или писмено известие по пощата.
ДВ: А различията между България и Германия в контекста на сполетялото света бедствие съвсем не се изчерпват с това.
Стефка Николов: Много голяма роля имат и здравните служби, които в Германия са може би най-важният орган за ограничаване на пандемията. Те бяха подсигурени с допълнителен персонал и бюджет. От септември в тях работят и хора от армията, студенти, пенсионирани държавни служители, които проследяват контактните лица на заразените. При това се водят разговори с часове, за да се локализират всички контакти, както и да се установи къде най-вероятно се е заразил болният. Здравните служби са също така главният източник за информация и данни. На тяхна база се съставят плановете за действие на политическо ниво, които регламентират мерките за ограничаване на заразата в дадена провинция. Разбира се, всичко е много сложно и всяка мярка е определена с участието на много експерти. Всички политически решения се спазват от населението, като важна роля играе роля това, че обществото се информира на достъпен език, приема мерките и осъзнава до какво ще доведе неспазването им.
ДВ: Т.е. германците вярват на своите политици и не ги подозират в популизъм?
Стефка Николов: Политиците в Германия поемат отговорността за своите решения, водейки се единствено от научните данни и експертите в тази област. За разлика от България, където превес взимат популистките решения от рода на "българите не одобряват мерките и не искат затваряне на заведенията" и др. Политиците се съобразяват с настройката на обществото по темата, а не с това какво е необходимо да бъде направено за опазването на здравето на хората. Резултатът: отделенията в болниците са препълнени с болни от коронавирус, лекари, медицински сестри и санитари са уморени, унижени и отчаяни от мениджмънта на правителството, националният оперативен щаб и министерството на здравеопазването.
ДВ: Това е диагнозата, а как би могла да изглежда рецептата?
Стефка Николов: Тъй като съответните служби, министерства и правителство показват тотална абдикация от проблема, остава единствено апелът към здравия разум на човека. Свободата или по-точно слободията на един народ и неговите управници (по време на пандемия) ще приключи на апарата за обдишване. С тази разлика, че за някои пациенти ще има резервирани легла, стаи, медикаменти и дежурни екипи, а други няма да имат никакъв достъп до болничните заведения.