Коронавирус в България: какво прави Румен Радев

Коментар от Ясен Бояджиев:

Мине не мине някой и друг ден - и ето, че изтерзаната от лоши новини публика отново (както и преди кризата с коронавируса) е принудена да изслуша и изгледа поредния рунд по върховете на властта. Медиите обикновено го обявяват с думите: „Президентът отправи остри критики“. След което започва размяната на удари...

Все по-тягостно и досадно

Проблемът е, че напоследък това шоу изглежда все по-тягостно и досадно. Една от причините за което е, че много от ударите са във въздуха. И че всъщност „острите критики“ често пъти нито са много остри, нито са точно критики.

Да, част от работата на държавния глава е да бъде коректив на другите власти. Което е важно, като се има предвид, че останалите корективи в държавата доста са занемарили тази функция.

Но какво се получава на практика? За съжаление, включванията на президента често звучат като кухи лозунги („Ние трябва да преодолеем икономическата и социална катастрофа“). С назидателно-кахърен вид ни се съобщават всеизвестни баналности ("Пандемията изисква решителни мерки“, „Необходим е гъвкав подход“). Отправят се прекрасни, но несъобразени с реалността пожелания („В условията на криза реалната помощ е безвъзмездната.“). С откривателски плам се поставят проблеми и цели („Възможно най-бързо управляемо и безопасно връщане към относително нормален ритъм на живот"), върху които властите по цял свят си блъскат главата, но все още нямат решение. Каквото, впрочем, и самият оратор няма. Но пък не спира да предлага съмнителни литературно-афористични опити, които, повторени повече от веднъж, стават особено досадни („Гладът скоро може да надделее над страха", „Мизерията не е спасение от вируса").

Заради всичко това цялата му активност започва да звучи като безкрайно каканижене на тема „По-добре богат и здрав, отколкото беден и болен“. Въобще, натрапва се впечатлението, че сякаш непрекъснато, с повод и без повод, се опитва да напомня за себе си и „да хване ръка“ във всеобщото говорене.

А това е непродуктивно и ненужно. Защото би бил много по-полезен като коректив, ако е по-конкретен и делови. Както стана с ветото му за тавана на цените и за затвора за „невярна информация“. Беше чут (не само той, разбира се) и за схемата 60/40, която бе коригирана. Беше чут и за „непосилните глоби“, които бяха драстично понижени.

"Да се смири"

Излишните приказки и фалшивият патос само предизвикват отсрещната страна, която не му остава длъжна (в същия тягостен стил). И така се създава вреден шум, с който президентът заглушава собствения си глас и отблъсква част от аудиторията, дори когато е прав и има какво да каже по същество.

Затова е най-добре да последва собствения си съвет и „да се смири“. Защото, както самият той казва, „сега не е време за сърдити пози и за емоционални вълнения".

Иначе шоуто само засилва у и без това изтерзаната публика усещането за всеобща катастрофична какофония.

*****

Вижте и тези видеа: