Коронавирус в България: кой помага на ромите?

"Здравното медиаторство не е професия, а мисия, която се изпълнява срещу минималната работна заплата", сподели за ДВ професор Ивайло Търнев. Той е човекът, без чиито усилия здравният медиатор днес нямаше да е законово призната професия.

На първа линия в битката срещу Ковид-19

В момента 200 здравни медиатори са на първата линия в битката срещу коронавируса в уязвими ромски общности. Тяхната работа е да информират, насочват, успокояват, убеждават и подпомагат хората. Ще ги срещнете както в големи ромски квартали като "Факултета" в София, "Столипиново" в Пловдив, "Надежда" в Сливен, така и в малки, изолирани общини в селските райони. Те работят с общности, определяни като рискови поради повишената им мобилност, или пък защото тези семейства не разбират добре сегашната ситуация и се налага активна и постоянна комуникация с тях.

Трудно е да се отличат един, двама или трима здравни медиатори, защото повечето от тях в момента работят самоотвержено за спиране разпространението на болестта в ромските махали и за подпомагане на най-нуждаещите се, казва проф. Търнев. Той дава пример с Димитър Миланов от Трън, който сам шие маски на старата си шевна машина, които след това раздава безплатно на хората от общността - наред с всичко останало, което прави. Много от тях медиаторите съставят списъци на крайно нуждаещи се хора и после им доставят хранителни продукти. Други се включват в раздаването на учебни материали в махалите, което е особено важно, тъй като много от ромските деца не разполагат с компютри и таблети за дистанционно обучение. Всеки ден те обхождат карантинирани хора, дезинфекцират обществени пространства и т.н.

Заслуга на медиаторите

Благодарение на широката информационна кампания на здравните медиатори, улиците в повечето ромски квартали са безлюдни и пусти, казва професор Търнев. Още от първия ден на епидемията от COVID-19 медиаторите са в постоянен контакт с ромите по места. В техните населени места се завръщат хора от чужбина - най-вече от страни като Италия, Испания, Германия и др. Особено рискови са тези, които се връщат от чужбина с бусове - поради дългото пътуване в затворено пространство и поради липсата на добър контрол и препоръки за карантина при влизането си в България. Здравните медиатори са тези, които убеждават хората да споделят своята история – къде са били, откъде са минали, с кого са общували, за да може да се помогне на максимално голям брой контактни хора, или да се реагира бързо и адекватно при появата на симптоми на заразяване с COVID-19.

Дори и в условията на сегашната пандемия властите не използват напълно капацитета на здравните медиатори. "По наша информация около 40% от тях работят в добро партньорство с общините и местните кризисни щабове. Но има общини, като Ямбол например, където се намира един от най-маргинализираните и бедни ромски квартали, в които местните управи изобщо не са потърсили медиаторите", твърди проф. Търнев.

Дълго здравните медиатори в някои общини са работили без лични предпазни средства и екипировка, поемайки риск от заразяване. Но през тази седмица най-после проблемът е бил решен: с помощта на дарения Националната мрежа на здравните медиатори е осигурила защитни облекла, маски, ръкавици и дезинфектанти.

Будители в ромските общности

Професор Търнев не пести суперлативи за здравните медиатори. Ето само една малка част от тях: "Здравните медиатори са будители, образователи, носители на духовността в ромските общности. Медиаторът е мост между ромските общности и здравните и социалните служби, между медицината и социалната дейност. Тяхното оръжие е словото. А силата на словото е онази сила, която трябва да надмогне невежеството, недоверието и да пробие пътеки към ценностите, необходими за общото благо на България."

И още: "Не може една страна да е щастлива, ако в нея има гнезда от мъка и страх. И ако ромските общности тънат в мизерия и болести”.