Корупция ли? Забравете!

Представете си следната ситуация: прокурор набеждава някого, че е извършил тежко престъпление, и, със или без официално обвинение, му „разгонва фамилията“, като го разкарва по разпити и арести и го разнася по медиите. Като например прословутия „заговор за убийството“ на депутат и бизнесмен по „поръчка“ на негов бизнес-партньор, собственик на банка. Така трима души бяха вкарани в ареста, а един от тях докаран до прединфарктно състояние - и в реанимацията. Междувременно спецполицаи ровиха из офисите на банкера, а накрая в създалата се паника самата банка фалира.

Или пък като прословутата „афера Костинброд“ за „фалшифициране на изборите“, докарала цялата държава до истерия, но приключила тихомълком две години по-късно с оправдателна присъда за единствения обвиняем поради липса на престъпление.

Кой каква отговорност носи

Въпросът е: има ли в такава ситуация някакви последствия за прокурора (освен може би да го повишат)? Ще понесе ли той някаква лична отговорност за действията си? Впрочем, този въпрос стои със същата сила и за един някогашен министър на вътрешните работи, който предварително повдигаше обвинения и произнасяше присъди от парламентарната трибуна или телевизионните студиа.

И в двата случая отговорът е един и същ: не, няма да понесе. Разбира се, засегнатите могат да защитят правата си в съда. Но ако и когато им бъде присъдено обезщетение (по правило не тук, а от съда в Страсбург), сметката се плаща не от прокурора или министъра, а от анонимната държава, тоест от всички нас. Само изцепките на въпросния министър, например, ни струват засега над 120 хиляди евро.

Знам, че от правна гледна точка този въпрос е сложен и нееднозначен. Защото: ако съществуваше риск не друг, а те да плащат обезщетение за всяко задържане, правозащитните органи просто нямаше да задържат никого. Но от гледна точка на елементарната логика и справедливостта той може да е и напълно резонен. Ако, да кажем, прокурорът през цялото време е знаел, че не разполага с никакви доказателства, и че самото „престъпление“ е измислено. Както и ако завъртим въпроса на 180 градуса и се запитаме: ще носи ли отговорност един обикновен гражданин, ако подаде сигнал, че някой подобен прокурор е корумпиран, и сигналът му „не се докаже“?

„Гаранция срещу злоупотреби“?

В този случай отговорът вече е друг – да, ще носи. Даде го единодушно миналата седмица правната комисия в парламента, гласувайки текстовете в новия Закон за съдебната власт, свързани с нейния Инспекторат. Това е органът, на който се възлагаха големи надежди, че с новите си правомощия да извършва проверки за почтеността на магистратите, ще изчисти системата от корупцията. Тези надежди доста помръкнаха след направения от парламента избор на нови инспектори, а сега се очертава поредният удар върху тях. Отхвърляйки предложените от Министерството на правосъдието текстове, депутатите от правната комисия, решиха, че, първо, подаваните в инспектората сигнали за конфликт на интереси и корупция не могат да бъдат анонимни, а задължително трябва да бъдат подписани с три имена и дори с ЕГН; и второ, сигнализиращият ще носи отговорност (срещу него може да бъде заведено дело за клевета, заради което именно е нужно ЕГН-то), ако по някаква причина Инспекторатът не успее - защото не може или защото не иска - да потвърди съдържанието на сигнала му.

Депутатите не обърнаха внимание на аргументите в обратната посока. Че не става дума просто за някакви голословни твърдения и общи приказки, а единствено за подкрепени с конкретни факти и доказателства, проверими данни. Че хората и без това се страхуват да свидетелстват пред опасността да бъдат (те и близките им) уволнени или пребити (че тази опасност е съвсем реална, се вижда всеки ден), а сега ще ги грози и заплахата да бъдат осъдени за клевета. И накрая - че така се отрязва вероятността за корупция да се реши да сигнализира някой от онези, които разполагат с най-много данни и доказателства за нея – работещите вътре в системата.

Според депутатите решението им ще е „гаранция срещу злоупотреби“. Всъщност обаче, то ще гарантира единствено, че много злоупотреби ще останат неразкрити, понеже няма да има кой да съобщи за тях.

Други „дребни“ детайли

Този сюжет се вписва в законодателната логика, по която се движи т.н. съдебна реформа. След генералното ѝ изпразване от съдържание (например, чрез отказ от реформа на прокуратурата), сега очевидно идва ред да се доизкусурят някои „дребни“ детайли - като гаранция за бъдещото безоблачно пребиваване на статуквото в съдебната власт. Ето още някои такива „дреболии“:

След като преди два месеца депутатите повишиха заплатите на членовете на Висшия съдебен съвет до над 5 хиляди лева („за да не ходят по потник и джапанки“), сега им готвят т.нар. кариерен бонус. След приключване на мандата си автоматично, без конкурс, да се връщат в съдебната система на по-висок пост от този, който са заемали - развращаваща и корумпираща привилегия, още една гаранция за послушание, услужливост и зависимост.

Както и досега, магистратите няма да бъдат задължени да декларират евентуалната си принадлежност към масонски ложи и други организации, основаващи се на полуконспиративност и вътрешна лоялност – една от многото гаранции за съхраняване на сенчестите зависимости и канали за влияние.

За сметка на това пък съдиите ще бъдат длъжни да декларират пред ВСС евентуалното си членство в съсловни организации. Неприкрит опит да бъде ударен критичният и системно настояващ за реформа Съюз на съдиите в България („все много знаят и много говорят“), чиито членове нямат никакви шансове за кариерно израстване – още една гаранция срещу непослушание и независимост.

Разбира се, всичко това е все още проект, който обаче има всички шансове тази седмица да се превърне в закон. Защото, както е показала практиката, особено когато става дума за съдебната система, в Народното събрание лесно се формират пъстри многопартийни мнозинства, готови да гласуват всякакво лобистко безобразие.