Косово, албанците и Съединените Американски Щати

След вчерашната статия на г-н Никола Кицевски във вестник „Труд” мисля, че няма какво съществено да се добави относно причините за развоя на събитията в Косово, както и за моралните и политически реакции на България и Македония по въпроса.

Затова няма да обсъждам кой прав, кой крив, а само няколко фрагмента от реалността. Впрочем тъкмо чувството за реалност е онова, което изглежда и сърбите, и сръбските политици трайно са загубили. Дотам, че преживявайки

за петнайсетина години четири национални катастрофи,

те като че ли продължават да отказват да обмислят последиците от своите действия, както и сериозно да размислят за положението си в света.

Години и години наред албанският етнос се размножава шест (!) пъти по-бързо от заобикалящите го славянски етноси. Особено важно е да се вникне във факта, че тези хора се размножават еднакво бързо и в Албания на Енвер Ходжа, и в Титова Югославия – две почти полярно различни страни! Това със стопроцентова сигурност означава, че пред нас е раждаща се нация, и то една нация. Просто имаме закъсняло

раждане на последната европейска националност.

От проект, от геополитическо пожелание, Албания става и несъмнено ще стане реалност.

Този процес не може да бъде спрян (освен с геноцид) и всички мечтания някак си да бъде заобиколен са празна работа. Това – казва гениалният Гумильов – е природен процес.

Нещо повече, надеждите на великите сили да избегнат образуването на смешно обозначената „Велика Албания” ще се сбъднат точно толкова, колкото надеждите им преди повече от век да не се съединят България и Източна Румелия.

И в този смисъл фундаменталните претенции на сърбите са отчайващи по своята несъстоятелност: Белград просто не може да управлява Косово и отдавна не го управлява, много преди бомбардировките, впрочем...

Но така поставен, въпросът означава, че проблемът за човечеството не са сърбите, а САЩ!

САЩ, които се държат като сърбите, почти.

Отново виждаме (подобно на случая с Ирак) как Съединените щати правят коалиция на желаещите (да признаят Косово). Отново те заобикалят необходимостта за някакъв световен ред, приложим при подобни случаи.

Тоест те отново залагат на един временен факт: че

в момента и за кратко са най-силни във военно отношение.

Освен че е неморално, това е отвсякъде неразумно, наивно. Неморалността е свързана с неизбежния двоен аршин, който ще последва. Впрочем той отдавна е налице: косоварите да се отделят, но Приднестровието и Абхазия – не. Белорусия е недемократична, но Пакистан е самият образец на народовластие...

Но двойният морал е не само отвратителен. Той е много неизгоден. Защото Западът спечели Студената война не поради своето военно и дори не поради своето икономическо превъзходство. А само поради моралния си превес, тоест поради едно изречение: „Ето, вижте, нашите хора, обикновените западни хора, живеят по-добре и по-честно”.

Пълното пропиляване на

не особено големия морален капитал на Америка,

струпан от президентите Картър, Рейгър и Клинтън, заприличва на свършен факт. Светът все повече е склонен да изслушва САЩ в степента, в която са силни и страшни, а не в степента, в която са прави и помагащи. Точно по начина, по който се съобразява със Сърбия през последните години.

И боя се, че ако американските избиратели не прекратят това на предстоящите избори, то и последиците за тях ще са подобни на последиците за хората от нашата западна съседка.

Тази публикация на вестник „Класа” е съвместна с Радио „Дойче Веле”