Косово след Ругова

Много от действащите лица на политическата сцена в Косово имат в биографиите си професионални изяви като бодигардове или треньори по карате. Дори само поради това литературоведът Ибрахим Ругова, който много обича копринените шалове и никак не обича свирепите физиономии, е необичайно явление за провинцията. Косовският президент, който почина миналата събота на 61-годишна възраст, имаше две ясно очертани идеи: независимост за Косово и ненасилие. Втория от тези два принципа Ругова тъй и не успя да осъществи. Защото едва след като албанското съпротивително движение АОК грабна оръжието, а сръбският лидер Слободан Милошевич се опита да прочисти етнически провинцията, НАТО подложи сръбските войски на бомбардировки и така ги изгони от Косово. Ругова не дочака и независимостта на провинцията. Косовско-албанската делегация, която ще преговаря със сърбите за бъдещия статут на провиницята, сега трябва да си търси нов ръководител. Тепърва ще става ясно дали смъртта на Ругова ще предизвика криза или процес на съзряване. Защото с пословичната си пасивност през последните месеци Ругова просто обрече преговорите на пълен застой. В края на тези преговори, които се водят под егидата на бившия финландски президент Марти Ахтисаари, най-вероятно ще бъде постигнато споразумение за “ограничен суверенитет” на Косово. Тоест, сегашната администрация на ООН ще предаде повечето свои правомощия в ръцете на косовско-албански институции. През преходния период ООН и ЕС все пак ще запазят контрола над такива кризисни области като защитата на малцинствените права (особено на ромите и сърбите), докато новата държави се пригоди към международните стандарти, които са и условие за нейната независимост. Сръбското правителство е готово да даде на Косово нещо повече от обикновена автономия, но настоява провинцията все пак да си остане сръбска. Русия, която е на страната на Сърбия в така наречената контактна група за Косовоq едва ли обаче ще блокира формулата “ограничена независимост”. От своя страна международната общност няма да приеме компромисното предложение на Сърбия, според което регионите със сръбско мнозинство в Косово трябва да бъдат отделени и присъединени към Сърбия. Защото това би означавало, че по пътя на преговорите е постигнат тъкмо резултатът, който войната трябваше да предотврати. Все още не е ясно доколко съобразяването с реалностите ще се наложи в хода на преговорите. Каква самостоятелност ще получат сръбските анклави в Косово? Как точно да бъде опакована неизбежната независимост на Косово, така че настоящото умерено ръководство в Белград да не бъде анатемосано от своите избиратели като “предателско”? Особено като се има предвид, че радикалните националисти в Сърбия отново набират сили. Не са малко проблемите и при албанците. Защото колкото е силно желанието им за независимост, толкова е слаба готовността на политическите им елити да изграждат истински демократични институции и да закрилят правата на малцинствата. През 2004 година бившият командир на АОК Рамуш Харадинай беше избран за президент, а това породи надеждата за бърза модернизация. После обаче Харадинай трябваше да се оттегли заради обвинението, повдигнато срещу него от Трибунала в Хага. В момента той е на свобода под гаранция и иззад кулисите успокоява страстите. В заключение – един цитат от косовския вестник Зери, чийто издател Блерим Шала прозорливо отбелязва: “Нужни бяха много храброст и жертви, за да се освободим от сърбите. Сега ни трябва повече ум.”