Кошмарът на севернокорейските деца

Гледката на изпосталелите деца в болницата на пристанищния град Хайджу е покъртителна. Петгодишният Ким Чин Сон се оплаква, че го боли коремът и че от три дни има разстройство. Силните дъждове през последните дни влошиха качеството на питейната вода, влошавайки още повече положението на децата.

Болница, която не лекува

Бернд Гьокен е изпълнителен директор на хуманитарната организация "Кап Анамур". Той посещава детската болница в Хайджу за втори път тази година - след отчаяното телефонно обаждане от севернокорейското посолство, по-точно призив за помощ, което получава в началото на годината. Гьокен обяснява, че настанените тук деца са в особено тежко положение, което е видно по състарените лица и измършавелите им тела.

През 2005 г. сталинисткият режим изхвърли от страната всички хуманитарни организации, като се надява да се справи с положението със собствени сили. Ала нещата само се влошиха. Директорката на болницата в Хайджу, Зан Гум Сун казва, че имали много способни лекари, но им липсвали мляко и хранителни продукти, за да захранят децата и да ги вдигнат на крака. В много лошо състояние е и медицинската апаратура, както може да се установи още от пръв поглед. Така например единственият рентген в болницата, който е внесен от Китай, не функционира, защото е повреден. Безрадостна гледка представлява и операционната зала, построена преди десет години с дарения от "Кап Анамур".

Истинските драми се разиграват вкъщи

50 лекари и 30 сестри се грижат за недохранените деца. Клиниката разполага с 200 легла, но от тях са заети само половината, тъй като освен храна, липсват и медикаменти. Гьокен обяснява, че в болницата са настанени много малко деца, повечето били у дома си. Той допълва: "Мога да си представя, че истинските драми се разиграват именно вкъщи".