Красиви картинки, сладка измама

Спортът отдавна се е превърнал в масова стока, която се радва на отлични продажби. Медиите с любов инсценират големите спортни събития, които събират милиарди зрители по цял свят. "Модерният спорт създава на хората усещането, че техните собствени фантазии и желания са осъществими," пише философът Гунтер Гебауер. В дигиталната епоха човешкото тяло постепенно се дематериализира и тъкмо поради това спортът служи като екран, върху който се прожектира перфектната телесност. Телевизията вече е постигнала такъв професионализъм, че кадрите от спортните състезания, показващи изваяните тела на атлетите, са мощни и въздействат по един почти митологичен начин.

Спортът - и най-вече футболът - служи и като важна спойка на обществото. В днешното общество, където отделният индивид е все по-самотен и оставен на себе си, тъкмо спортът сякаш е единствената тема, която може да изгради общ свод за повечето хора и за всички обществени прослойки. Но тази обединяваща функция на спорта работи само дотогава, докато хората вярват - въпреки всички инсценировки - че гледат нещо истинско. Когато едно състезание се окаже манипулирано, и спортът, и въздействащите картини от състезанието начаса губят привлекателната си сила.

Допингът като основен състезател

Тази истина лъсва веднага, когато в играта се включи допингът. Мускулестите топ-спринтьори или пък легендарнят Ланс Армстронг с жълтата фланелка вече изобщо не въздействат по същия начин на публиката, след като се разбра, че са взимали допинг. Нещо повече, колоезденето изцяло девалвира в очите на германците, откакто се превърна едва ли не в синоним на допинг. Фасадата на спорта се лющи, публиката му обръща гръб, а в резултат - самите му основи се разклащат и спонсорите връзват кесиите си. Според социолозите Карл-Хайнрих Бете и Улрих Шиманк, допингът се е превърнал в задължителен атрибут на цялата система, наречена "професионален спорт".

Ако това наистина е вярно (а то изглежда вярно), значи засегнат е и футболът, самата Светая светих на спорта. И наистина, информациите за манипулации във футбола непрекъснато се множат. Вярно, темата засега остава дифузна - просто защото малцина посмяват да я подхванат, а пък замайващите телевизионни репортажи от футболните първенства продължават да увличат милиарди хора.

Но допингът не е единствената опасност за авторитета на спорта. Наскоро Европол оповести 380 случая на манипулирани футболни срещи, някои от които дори в Шампионската лига. А никой не знае колко уговорени мачове се останали в тайна. Ясно е обаче едно: въодушевлението на запалянковците ще се изпари в мига, когато всеки започне да се съмнява дали този автогол не е бил нагласен, дали онази грешка на защитника е случайна, дали грубото нарушение в наказателното поле не е поръчково.

Купени домакинства, манипулирани мачове. Това ли искаме?

"Хората ходят на мач, само защото не знаят кой ще победи" - с това чудесно изречение великият треньор Сеп Хербергер навремето обобщи цялата магия на футбола. Но ако запалянковците не са сигурни дали победителят не е предварително определен - те постепенно ще престанат да ходят на мач.

Професионалният спорт има огромни проблеми. И тъкмо големите спортни съюзи, които трябва да решават тези проблеми, в момента изобщо не са в състояние да намерят правилните пътища. Тяхната първоначално благородна мисия през последните 25 години се превърна в супердоходен бизнес, където се въртят десетки милиарди. А комерсиализацията отвори вратите и за огромна корупция. В момента грандиозни скандали разтърсват МОК и ФИФА. Мнозина са убедени, че Катар буквално си е купил домакинството на Световното първенство по футбол през 2022 година.

Все по-често се чуват призиви управлението на професионалния спорт да бъде вкарано в рамките на правовата държава. Според члена на МОК Ричард Паунд това в момента е най-голямото предизвикателство пред спорта. Ако се управлява от корумпирани функционери, големият спорт бързо ще се превърне в най-обикновен цирк, в същински фарс, а публиката ще си потърси други забавления, смята канадският функционер.

Ще имаме ли поводи за радост ?

Главният въпрос сега гласи: кому принадлежи спортът? Нима само високопоставените спортни функционери и могъщите спонсори като Катар и руските олигарси имат право да чертаят посоката на бъдещото развитие на професионалния спорт? Нима самите атлети и зрителите ще останат съвършено безгласна буква? Във футбола например различни сдружения на запалянковците вече от години се опитват да въздействат върху решенията, досега обаче без особен успех.

Спортът се намира на кръстопът. Картинките, които той произвежда, все още са свръхвъздействащи. Философът Гебаур смята, че могъществото на тези инсценировки не може да бъде прекършено. Но хора като Ричард Паунд са на друго мнение. Според тях спортът е на ръба на пропастта. Кой е прав? За отговора на този въпрос едва ли ще чакаме дълго.

АГ, АРД, ДПА, А. Андреев/ Редактор: Б. Узунова