Краста ли? "Оправяйте се сами”

В лагера в Харманли е настъпила само една промяна: бежанците са заключени вътре. Твърди се, че са под карантина, за да бъдат лекувани, но тези, с които разговаря Дойче Веле, не са срещали лекар. Напротив, и днес са стояли пред лекарския кабинет, за да чуят обичайната реплика: “Няма никой, оправяйте се сами”.

Както писахме преди около месец, една четвърт от хората в лагера в Харманли страдат от неясно кожно заболяване, което прилича на краста. Въпреки този факт, както и въпреки сигналите за нарастващ брой на кожните заболявания, подавани от доброволци и от Българския Хелзинкски комитет в последните месеци, болните не са били преглеждани, а тези, които са потърсили медицинска помощ, са били посъветвани  “да се оправят”.

Вместо лекари – националисти и полицаи

След като в пресата изтекоха и снимки на болни бежанци, националистите организираха протести с искане за оставки и за закриване на лагера. В отговор лагерът беше поставен под карантина с едно много съществено уточнение. Според заместник-министъра на здравеопазването Ваньо Шарков, мярката е “превантивна” и насочена предимно към “успокояването на хората” в Харманли. Що се отнася до бежанците, той уверява, че изследвания ще им бъдат направени, “макар че” нямало данни за паника. С други думи: не че бежанците са болни, просто българите са уплашени. Само дето снимките и свидетелствата не са фикция. И те сочат друго: рани по кожата, на които управата на лагера не обръща внимание.

Впрочем, за снимките и свидетелствата Шарков има собствена версия – за него това е не повод за безпокойство, инспекция и осигуряване на лечение, а нечия пакостлива програма за нагнетяване на напрежението. Пред БиТиВи той заяви, че трябва да се отправи “въпрос към МВР: кой има основание да всява такава паника”. Тоест, вместо на сцената да излязат дерматолозите, повикани са полицаите.

А междувременно ето как изглежда медицинската грижа за бежанците, погледната отвътре, а не отвън.

Дните се делят на дни без лекар и дни с лекар, който няма време. Вчерашният е бил от щастливите дни от втория тип. Гюлахмад никога не е виждал такова нещо и затова не знае какво значи да се извие опашка пред единствения лекар за около 4 000 души, който ходи на работа само спорадично. Гюлахмад е младежът, когото снимахме миналия месец с раните на крака. Беше ги намазал с паста за зъби, защото някой му казал, че това поне няма да навреди. Беше направил повече от 10 опита да стигне до лагерния лекар – три пъти преди публикацията на Дойче Веле и поне седем пъти след нея.

Беше снимал храната, предоставяна за вечеря и питаше какво е това кафяво нещо с дъх на ориз, което се събира в една обикновена супена лъжица, но представлява пълният обем на обичайната вечеря. Беше спал заедно с други двама души на едно легло, нападнато от разнообразни насекоми, и настояваше, че нищо друго не е толкова страшно, колкото липсата на течаща вода и застоялата вода на пода в изкорубените бани. Последният път Гюлахмад ми писа от чужбина – беше избягал от България с репликата “разбрах, че никой няма да ми помогне. Никога не бях живял така”.

Обещание за нови болести

Друг събеседник, който все още е в Харманли и не иска името му да се споменава, изрично настоява, че лекар на място няма, а хигиенните условия са обещание за много повече болести в близко време. Само веднъж някой от околните му е бил питан дали има заболявания на кожата – това е станало миналата седмица, когато се е задавал поредният протест срещу бежанците. Тогава от двора на лагера събрали няколко души, за да говорят с “някаква жена” - тя питала за първи път за “нещо по кожата” и се интересувала дали има също и болни жени, освен мъже.

Трети събеседник помни една сцена от миналата седмица: мъж и жена с малко дете в ръцете излизат от портала на лагера, тичат към града и крещят към минувачите една и съща дума: “имърджънси?” Това е “спешна помощ” на английски. Линейката е точно това нещо, което служителите в лагера би следвало да повикат при нужда. Вместо това ги съветват “да се оправят”.

Българката Кристияна, която работи близо до лагера, твърди, че откакто е наложена карантината, тя е усетила две промени в Харманли: градът е по-празен откъм хора и по-пълен откъм полицаи. Тази сутрин двама полицаи дори влезли в магазина й, за да я питат дали не крие бежанци. Кой беше казал, че времето за тези въпроси е безвъзвратно отминало?